Утре блогърите ще пишат на зелени теми или за екология от най-микроскопичния й смисъл до най-глобалния. Юлиан Попов написа в аванс нещо хубаво за вътрешните дворове като пространство, което ни определя колко сме загрижени за света около нас. Хващайки се за дребните, почти незабележими жестове, с които цапаме, ще се опитам да се сетя колко елементарни неща можем да правим, за да стане по-чисто. Българинът е як пушач, ама наистина по всички статистики безобразен тютюнджия. Но най-лошото е, че изпушената цигарка отива на тротоара, в градинката, през прозореца на колата или през балкона, нали? Сетете се колко от вашите приятели и познати пушачи, културни хора-граждани на света, пътуващи и общуващи, си носят фаса до кошчето? Колко? Преди три-четири дни боядисах в зелено асансьорните врати на моя етаж - и отвътре, и отвън, че цветът им бе станал неопределим от мръсотия. На долния етаж са сини. Децата много им се радват. Познайте какво се случи на втория ден, като поизсъхна боята? Някой кретен ги надраска с ключ или нещо подобно, така че дълги следи върху новата боя да говорят сами по себе си: "кой си ти, бе че боядисваш и правиш нещо по-така, я да си живеем в свинщината"... 
Настаниха шарените кофи за разделените боклуци в цяла България, и в по-малките градчета и селца. Опитаха се да направят разяснителна кампания, от която помня само, че батериите не се хвърлят в жълтата, а изгорелите електрически крушки - не в зелената за стъкло. Къде - не знам. Но си измивам бутилките от зехтин, преди да ги хвърля в специалната ми кофа за пластмаса и хартия - така каза някакъв чичо от "ЕкоБулпак". Познайте колко се пълнят жълтите квартални кофи за този тип отпадъци? Почти не. Освен с кашони от близките магазини и тук-там срамежлива домашна торба. Симион Патеев обяснява грешката много да се пише и говори за екология, а малко да се прави и зове към "директен екшън". Не знам, човече, при това темпо на осъзнаване колко ни бива за директни действия. Не само да гледаме по телевизора как деца почистват природните паркове, а средностатистическият българин с коремче скоро няма да се помръдне да го направи. На първата снимка горе е кварталната ни градинка, която съм боядисвала с други майки поне два пъти. И чистила с чувалчета поне пет пъти. Понеже се води "околоблоково пространство" общината няма към нея никакво отношение. Стигнах най-накрая до писмена кореспонденция с един разбран човек от Столичната община, който ми е полу-адаш. Дали заради това или просто си е свестен човекът, но нареди някак си почистващите близката "Опълченска" да наминават и тук и да изхвърлят тукашните кофи, че е срамота бебета да лазят в тази мръсотия... години наред. Сега е по-чисто. Но и преди, като започнеш да събираш чашките от кафе и опаковките от зрънчо и сладолед, те гледат като ненормален и казват: "Я, виж тая майка, жива и здрава да е, как чисти!" Това е. За торбите с боклук като диагноза писах лятото. О, щях да забравя - под балконите, на оживени места около блоковете, е пълно с презервативи, срещат се и превръзки, естествено не чисти. Вие как точно наричате това, че аз изгубих ума и дума...
Настаниха шарените кофи за разделените боклуци в цяла България, и в по-малките градчета и селца. Опитаха се да направят разяснителна кампания, от която помня само, че батериите не се хвърлят в жълтата, а изгорелите електрически крушки - не в зелената за стъкло. Къде - не знам. Но си измивам бутилките от зехтин, преди да ги хвърля в специалната ми кофа за пластмаса и хартия - така каза някакъв чичо от "ЕкоБулпак". Познайте колко се пълнят жълтите квартални кофи за този тип отпадъци? Почти не. Освен с кашони от близките магазини и тук-там срамежлива домашна торба. Симион Патеев обяснява грешката много да се пише и говори за екология, а малко да се прави и зове към "директен екшън". Не знам, човече, при това темпо на осъзнаване колко ни бива за директни действия. Не само да гледаме по телевизора как деца почистват природните паркове, а средностатистическият българин с коремче скоро няма да се помръдне да го направи. На първата снимка горе е кварталната ни градинка, която съм боядисвала с други майки поне два пъти. И чистила с чувалчета поне пет пъти. Понеже се води "околоблоково пространство" общината няма към нея никакво отношение. Стигнах най-накрая до писмена кореспонденция с един разбран човек от Столичната община, който ми е полу-адаш. Дали заради това или просто си е свестен човекът, но нареди някак си почистващите близката "Опълченска" да наминават и тук и да изхвърлят тукашните кофи, че е срамота бебета да лазят в тази мръсотия... години наред. Сега е по-чисто. Но и преди, като започнеш да събираш чашките от кафе и опаковките от зрънчо и сладолед, те гледат като ненормален и казват: "Я, виж тая майка, жива и здрава да е, как чисти!" Това е. За торбите с боклук като диагноза писах лятото. О, щях да забравя - под балконите, на оживени места около блоковете, е пълно с презервативи, срещат се и превръзки, естествено не чисти. Вие как точно наричате това, че аз изгубих ума и дума...
Коментари
Публикуване на коментар