В полумрачна и заканително есенна събота като днешната ровя в старите снимки. И събирам три много емблематични - за остатъците от овехтели образи около нас. Буквите, които вече нямат значение. Ръждата по катинарите, избелелите цветове. На витрината на смесения магазин пише, че се продава. Героичните сцени са съпътствали ходенето на кино в Монтана. А в крайпътното "кафене" близо до Якоруда отдавна не мирише на кафе...
Блог за невидимите граници между нещата: като доброто капучино, което е сладко, но едва загатнато нагарча
Коментари
Публикуване на коментар