Бележки на Яна Боянова

Тази история е много лична. За едно бебе, което се задушаваше от коклюш, защото не бе ваксинирано навреме по имунизационния календар и за неговия лекар, който днес се опитва да спаси други хора, но… от безсмислена ваксинация . Големият ми син вече е огромен мъж на 20, но тогава, преди 20 години, когато тежеше 4 килограма и лежахме в Инфекциозна болница, до нас беше доц. Атанас Мангъров – дребничък, леко странен, но спокоен и точен лекар , който ми приличаше на образ от роман. Той проведе лечението на детето по най-добрия възможен начин. А след като оздравя, му сложи наведнъж няколко ваксини, които бяха забавени заради кожни проблеми след раждането. Доверих му се изцяло, с липсата на родителски опит и каквито и да е допълнителни познания за ваксините. Минаха години. Най-малкият ми син пострада… след ваксина, поставена на година и пет месеца и до днес не успява да проговори. Започнах да чета повече на тази тема по неволя, защото животът в такива случаи те учи на много неща, едно от к...

Това е донесла 28-годишната фотографка от Скопие Ива Димеска. Изложбата не е голяма. Стилът е ретро - или както самата тя казва - намигане към 60-те и 70-те в модната фотография, когато жените на снимките били с по-малко грим и излъчвали повече мекота и спокойствие, за разлика от образите в днешното по-агресивно рекламно пространство. На една от фотографиите усмихнатата по образец на Мерилин Монро жена носи рокля на бабата на Ива. Ива е започнала с журналистическа фотография, но бързо се е отказала. Снимала е в Блаце, още като момиче, защото не я взимали насериозно. Тези фотобележки били натоварени с травми. Сега се е посветила на модната фотография. Разказва, че в днешния стил на обличане не й харесва масовата мода, това, че жените не търсят себе си чрез дрехите, които носят. Тук има повик към носталгията. Затова са водата отзад, любопитната животинка, ръчната количка, кожухчето, наметнато на раменете на модела. Харесва Хелмут Нютън. На една от снимките в софийската изложба бременн...

Един човек вярва в звъна на старите камбани, цветните каручки, гальовните котки, момите и момците, мълчаната вода. Той не смята, че да рисуваш етно е немодерно. В картините му е разпиляна музика. Другоселците пътуват нанякъде, а мегданът - кръгъл като пита хляб и като слънце, върти целия кръг на живота - с малките човешки фигурки, прелитащи шеметно през битието. Казах му, че образите му напомнят за разказите на Йовков - топли, шарени, откриващи нежността и отвъд грубите домашни дрехи и материални знаци на делника. А той отговори, че те идват от приказките, от дворовете на детството и от настоящи дворове. Просто хората там, потопени в бита си, не ги виждат по този слънчев начин. В картините му няма ясни сезони, нито отчетлива граница между деня и нощта. Но има много петлета и много червени ябълки. Част от колорита на този свят е повлиян от обучението му в Испания. Където "не се притесняват да използват цветовете, дори да прекаляват с тях". Ако се чудите къде е графство Портока...

Българският "Tom Jones". С колело и бастун. Понакуцва и ходи с големи очила. Гласът му е страховит. Наистина. Пее като Елвис, Хъмпърдинк, Синатра, Павароти, Армстронг... Обикалял е из градове и ресторанти. Лятото по морето. Преди време и по сватби. Обича да се шегува с визията си - че приличал на овчар или шофьор на автобус. Обича изненадата на онези, които не го познават, като го чуят за първи път. Живее в Шипка. Пее при Астор. От време на време. Някога е пял в Смолян, Сандански, Стара Загора... хотел "Родина" в София. Във времената, когато за да получиш категория да пееш в заведение, са се покривали "нормативи" от съветски песни. Които обаче не го увличали особено. Казва, че в Америка президентът ставал като запее Ела Фицджералд. Че тук нямаме такава култура. Освен любимците си, чиито изпълнения дублира, слуша джаз и класика. Живее сам. И раздава любителски дискове със свои записи. Имитира гласове, инструменти, автомобили, птици, Тодор Живков. Като учен...

Христо Йотов живее на края на селото, съвсем до розоварната. Не знам у дома ли е, не е ли. Затова тръгвам по дирите на дървените стърготини. Насред двора, в причудлива гора от пънове и странни форми, насред бръмчащата машина и покрит до веждите с фин прах от дървото, той извайва поредните светове. Сепва се като му махам - приближила съм го, без да ме чуе. След операция, която месеци наред го държала встрани от страстта му, намалил цигарите и почнал наново. "Съчетание на груба работа и творческа мисъл" - така определя онова, което прави. Винаги се е пазел, да не "попадне в кича". Преди години в селото имал малка галерийка, на 150 метра от къщата. И чужденци идвали. Сега обаче галерията я няма. Негови неща могат да се видят в Орешак, Калофер, Лещен - при писателя Борис Христов, който му помагал много. За разлика от депутатите, които на изложбата на Христо в парламента хем му обяснявали, че много им били скъпи творбите му, хем си гасели фасовете в тях. "Това мом...

Общото между тях е, че са твърде скромни хора. Единият цял живот е рисувал, другият е танцувал, но е месил и хляб. Дванайсет години работил в петричкия хлебозавод още от откриването му. Казва се Христо или бай Ристо. Всички го знаят, защото и до днес, вече почти 50 години, вече като пенсионер, "за една бира и две кебапчета", занимава с народни танци любители. Играе от малък и така го запомнили - чакал на мегдана да се извие хоро и все там отивал.  Другият герой е художник. Приближава към мен с износен, раздърпан пуловер на петна. Рядката му бяла брада е прораснала, очите му са пъстри, но белезникаво помътнели от възрастта. Обича коняк. Разказва ми за изкуството на голото тяло, за рисунъка, колко е трудно да нарисуваш ръка и колко често онези, които не умеят, я покриват с дреха или нещо подобно...Казва се Георги. Бил е ученик на Илия Петров. Живял е на таван с външна тоалетна и е излизал навън с 30 стотинки в джоба. Чуди се как сега се купува всичко, което минава за изкуство. ...

Тази църква е на 200 години. Камък върху камък, невзрачна и малка. Няма как случайно да минеш покрай нея, защото село Долно Луково е южно от Ивайловград - на края на картата и на края на един път, който се вие като мустак към границата. И това притихнало село, като много други чудати и далечни места, си има апостол. Баба Стефана Димова. Пенсионирана учителка по български език. "Кратка или дълга беседа?", пита и проницателно ни оглежда, за да прецени интереса. Старото име на Долно Луково било Суванли, а турците го наричали Алтън Суванли. Храмът изниква насред дъбова гора. Тук през 1806-та къщи не е имало... Църквата е построена за седмица. Изографисана от местен зограф, останал незнаен. И не всички канони са спазени. Жените и мъжете са влизали на различни места в малката църква, защото е двуделна. Мъжкото отделение - богато изписано, женското - почти монашески аскетично. "Светлото - това е рая, тъммното - ада. Така си го е представял зографът. Някои от светиите държат б...

Иван продава стари книги. На мост над Перловската река. Почти срещу бившия си дом в една от старите софийски кооперации, в който е живял ни повече, ни по-малко 50 години. Седи на пластмасов стол от кафене и насред зимната мъгла и тротоарна влага пие чай, попримесен с нещо по-силно. От актовете за незаконното си книгопродаване може да направи изложба.  Не обича да говори за Бойко Борисов. Продава на "приятни цени" и има "сума доценти и професори" сред клиентите си. Има си "шерпи", които тарашат тавани и мазета и му носят книги. И познават каналите, по които книгите-вторични суровини стигат до уличната маса за вехта литература.  Поглажда бялата си брада и дълго върти в ръцете си цигара, която така и не запалва. "Събуждате еврейското в мене, но някои тайни в този занаят няма да ги кажа."  Хората се пазарели доста, продължава Иван. Ако книгата е с цена 5 лв., се опитват "решително" да я свалят поне до 3. Джобно издание на Сергей Есенин с тв...

Обичам да разказвам за хора, за които в google няма нито един резултат:) Такъв е Венцеслав Михайлов - Венце, по образование стенописец, по душа карикатурист, доскоро пазител и уредник в Софийската градска художествена галерия. Прекрачващ средната възраст. Сега без работа. "Да си уредник, значи да се уредиш, да си пазител - значи да си сфинкс", философства Венце в малкото кафене над "Славянска беседа" дни преди Коледа.  - Колко време ти трябва, гледайки една жена, за да научиш определени неща за нея, без тя да ти казва нито дума?  - Колкото по-малко време - по-същностното. Колкото повече време - има опасност да я харесам, да се влюбя в нея.  Венцеслав рисува в трамваите на София.  Преди време ви разказах за него само след петминутно запознанство. Дори не бях сигурна как се казва, защото беше изписал нечетливо името и телефона си на бързо скалъпена моя рисунка. Сега вече го разпитвам подробно.  - Добре, но в трамвая никога не знаеш коя жена кога ще слезе, колко вр...

"Имам една приятелка. Аз се обаждам на тази приятелка. Не говоря с нея за 5 години. Питам "Как е живот в България" и тя ми каже: "Аз имам една къща в един село. Никой не живее там. Ако ти искаш, можеш да ходиш." Така канадката Надя Счепара се озовава в самоковското село Рельово. Надя е красива и усмихната млада жена, с руса коса почти до кръста. Била е в Азия и в Африка - в Камбоджа и Мароко... Говори приличен български. Разказът й продължава така: "Аз заключвам телефон, купува билет, продавам моя пиано. Сега аз съм тук. " Намесва се Станимир Костов, художник, чийто път се пресича с българските пътеки на Надя. "Прекрасна история. Ние сме в кафе извън София. Решавам да си порисувам. Влиза Надя и отива на бара. Поръчва си вино. Помислих си: "Това момиче изглежда много добре, но със сигурност никога няма да си поговоря с нея. Скица след скица, тя идва с чаша вино и ме заговаря - "Мога ли да видя какво рисуваш? Аз идвам в България, за да ри...

Преди много години не можех да разбера защо майка ми плаче, докато ни чете Андерсен. После и на мен започна да ми се плаче. Особено тази история - кибритопродавачката - така крехка и изгубена. Толкова незабележима в снега, въпреки че продава светлина... Познавам едно момиче. Откакто го помня "продава светлина". Спасявало ме е в трудни моменти. В тъмни моменти. Не се страхуваше да отиде и на другия край на света, да пътува с кораби, да говори с неизвестното. Като тийнейджър приличаше на хипи - с къси шарени рокли и дълги коси. Рисува. Помня как й подарихме първия истински статив, чудехме се как да го качим в тролея... Малка и нежна кибритопродавачка. За един рожден ден ми подари кибритена кутийка, в която всяка клечица беше нарисувана. С различни цветове, точки, чертички, форми. Всяка изумителна сама за себе си. Кутийката също беше изрисувана. Обичаме да си разменяме дрехи. Тя опакова страхотно подаръци. И винаги намира пътеките. Сестра ми е. И като се сетя за Андерсен, вина...

В една галерия часове преди една изложба се разхожда като привидение странен човек. Косата му е прорасла почти до раменете, дланите му - полуоблечени в кожени ръкавици без пръсти, а върховете на пръстите му са почернели от молива, който държи. Очила с дебели рамки, лепени с дебела черна лепенка. Размъкната карирана зимна риза, върху нея - размъкнат пуловер. Очите му светят като на човек, който вижда повече от останалите или поне има повече време и инат да забелязва детайли, да гледа под повърхността... Рисува си нещо, като бърка с четка в тумбесто шишенце със златиста течност, подобна на искрящ женски лак. Знае, че отивам по работа, но държи преди да тръгна да седна за 5 минути срещу него, да ме рисува. Навън припръсква загадъчно сняг, на толкова ситни точици, почти гранично състояние с дъжда. Закъснявам, но тези 5 минути си струват. Прави шаржове, несбъдната мечта - карикатурист във вестник. "Знаете ли каква е моята роля на откриването довечера?, пита. "На чучело" - усм...

Легендите никога не са светци. Винаги я има тъмната страна, винаги раздвояват публиката по някакъв начин. Това удължава живота на една легенда. Случаят Че. Куба отблезязва 40 години без Че Гевара. Един от онези сюжети, които отдавна са напуснали историко-политическата памет и са превърнати в комерсиален образ, използван от следващите поколения, без дори да знаят достатъчно за човека, чийто лик е щампосан върху тениската им. Че Гевара е отличен пример за това как новото време си произвежда идоли, без да се кахъри за тяхното "досие", за техните лудости и недостатъци. И колкото повече се спори по-скоро черен или по-скоро бял е образът на един идол, дали е бил насилник или идеалист, толкова повече образът му се мултиплицира във филми, паметници и графити. А и латиноамериканците имат тази способност да бъдат многолики, все заради нещо да ги харесваш. В биографията на харизматичния аржентинец се преплитат медицина, философия, поезия, дипломация и военщина. Сред сайтовете, посветени...

Ако има човек, който винаги може да ви стопли душата: с няколко думи, с появяването си на екрана или с образите, които създава - това е Крикор Азарян. Много рядко в капризните покои на изкуството бродят толкова земни, интересни и дълбоки хора като него. Разказвачи на истории , събирачи на незабележими жестове и детайли и на мълчания. Онези, които "изваждат" от старите ракли на времето и литературата всичките му забравени въздишки, за да ги преоблекат на сцената и да ни кажат, че вкусът на колебанията, страховете и любовта си е един и същ и до днес. Сутринта го гледах по телевизията още преди първото сутрешно кафе. И не само заради това, че е магьосник, ми стана уютно и светло в тази намръщена сутрин. Просто толкова рядко по това време на деня в тв-ефира говорят мислещи, нестандартни, одухотворени хора, че появата им е не събитие, а по-скоро продължение на съня. Няма да забравя едно интервю с Крикор Азарян по "Хоризонт" на Коледа преди няколко години - разговор, кой...

Вижте този човек. Има осанка на лидер още от младини. Неотстъпчивост някаква. Когато преди години се появиха първите му снимки с кимоно на тепиха, беше хем любопитно, хем сензационно, хем пикантно. Политическият pr не беше толкова нагъл. Днес да си политик с императорски замах и да имаш паралелен "различен образ", друго лице, друг стил, е просто част от ролята. И Путин разширява все повече присъствието си в "паралелните светове". Влиза в театъра. Все си мислех, че светските списания и биографичните четива са достатъчни за прелъстяване на публиката, но се оказва, че и театърът се поддаде на политическите преображения. Първата пиеса за руския лидер сигурно ще бъде хит. Според прогнозите, след излизането на "Ваканцията на президента" на сцена, театралният образ на Путин щял дълго да бъде популярен и актуален. Авторите изучавали речите и публичните изказвания на Путин, за да го мултиплицират максимално достоверно. Умишлено бил търсен образа на супергероя, ко...

Анани е на 57. Работи на строеж. Като общ работник. Ръцете му са загрубели, но това няма значение, освен ако не знаете с какво се е занимавал цял живот. Свирил е на акордеон. Обиколил е света, само в Русия си е мечтал да отиде, но не е стигнал. Има спомени за свирни пред милиардери в щатите, пред затворена еврейска общност, пред симфоници, на площади и улици във Франция, която е пропътувал с акордеона си за няколко години. Казва, че винаги се е чувствал "гражданин на света". Разплаквал е много хора. С истинска българска музика. Работил е със светила на народната музика десетилетия назад. Сега живее в една полупразна стая, почти милостиня, с едно легло, един стол и...май нямаше маса. Акордеонът му е немска марка, тежи 16 килограма. Анани вече не познава майстор, който да му го поправи, ако се развали. Ремъците му са протрити и сменили цвета си многократно. Губил го е само веднъж, за около два часа, но американската полиция бързо го открила. Записи му правили в Израел и във Фра...

Снимки от архива на кърджалийския вестник "Нов живот" - от изложбата за 50-годишнината на изданието. За него снимат Петко Борисов и Мехмед Реджеб-Мечо.

Има един човек, който дразни много други. С това, че често е в медиите. С това, че умее да "продава" на публиката намереното под земята. Викат му Българският Индиана Джоунс. В дъждовно и хладно време ходи с дълго тъмно манто и шапка. Атрактивен е. Някои от колегите му археолози неофициално дори му оспорват добавката "професор" пред името. Други вероятно му завиждат, че за всяко откритие успява да вдигне достатъчно медиен шум. Николай Овчаров отново събра камерите и фотоапаратите. Този път в София, от хартиени торбички извади каменни кръстове, онзи трон с фалоса и фрагмент от изображение на орел. За 30 минути успя да преразкаже пред журналистите цяло лято разкопки на Перперикон. И да събуди желанието на невиделите го да го видят. Умее да намира верните думи и да поддържа легендата. Знае как с предметите да връща към онези митологични времена, забулени в историческа недостатъчност. "Войната" му с Георги Китов на тема само златно ли е величието на траките зас...

Ровейки в електронните си бележки, намирам един стар файл от април 2005-та, в който чета: "Учителите ще получават надбавки от есента до 30 на сто върху заплатата си, ако в паралелките им има ромски деца. За това се договориха на "Боровец" Синдикатът на българските учители и Политическо движение "Евророма". Образователната програма на движението на Цветелин Кънчев е най-силната част от предизборната му платформа. Той твърди, че разполага с 230 млн. евро, дадени му от световен донор със знанието на премиера Симеон Сакскобургготски. Условието за допълнителната надбавка за учителите е да имат в паралелките си до 30% ромски деца." Така е съобщила БТА. 230 милиона евро. За образование. Може би затова едно такова циганче на 6 и половина с прекрасна усмивка седи в превалящия следобед под дърво до Орлов мост, слуша баща си да свири на кларинет "Кръстникът" и "О, соле мио" и ми разказва, че не знае дали ще ходи на училище. Донка знае текстове на ...