02 декември, 2007

малката кибритопродавачка

Преди много години не можех да разбера защо майка ми плаче, докато ни чете Андерсен. После и на мен започна да ми се плаче. Особено тази история - кибритопродавачката - така крехка и изгубена. Толкова незабележима в снега, въпреки че продава светлина...

Познавам едно момиче. Откакто го помня "продава светлина". Спасявало ме е в трудни моменти. В тъмни моменти. Не се страхуваше да отиде и на другия край на света, да пътува с кораби, да говори с неизвестното. Като тийнейджър приличаше на хипи - с къси шарени рокли и дълги коси. Рисува. Помня как й подарихме първия истински статив, чудехме се как да го качим в тролея... Малка и нежна кибритопродавачка. За един рожден ден ми подари кибритена кутийка, в която всяка клечица беше нарисувана. С различни цветове, точки, чертички, форми. Всяка изумителна сама за себе си. Кутийката също беше изрисувана.

Обичаме да си разменяме дрехи. Тя опакова страхотно подаръци. И винаги намира пътеките. Сестра ми е. И като се сетя за Андерсен, винаги се сещам за нейния кибрит.

2 коментара:

Боря каза...

сестро, сестро, хубави неща разказваш на хората...продължавай да го правищ:)

яна боянова каза...

Сега беше моментът и ти да кажеш нещо хубаво за мен, ама нейсе:)