Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации с етикета днешни истории

Новото (не)нормално

Помните ли как ни продадоха слогана "новото нормално", докато бяхме затворени като овце и гледахме света през прозореца в началото на пандемията? А помните ли с каква лекота се тиражира този безумен израз, навсякъде, така че наистина да си помислим, че нещата са кардинално и безвъзвратно променени, за наше добро, разбира се. Маски, ваксини, сертификати, рестрикции, онлайн обучение, локдауни, враждуващи лагери. Кое точно му беше нормалното на това? Е, към днешна дата изглежда "новото нормално" все по-агресивно разширява обхвата си, като се запазват някои от вече изпробваните модели. Цензурата, която бе наложена по време на пандемията, заглушаването на "втората линия" и на другото мнение, "отмяната" на несъгласните с това "ново нормално" стават още по-отчетливи . Полигонът на пандемията бе успешно превърнат в практика след началото на военните действия в Украйна. Автоматично, точно както с ковида, водещата версия бе определена като вали

Зеленски от радиоточката – лицето на нова Европа

Европейските "водачи" ни пренесоха изцяло в черно-бялата си реалност. Банализирайки злото по класическа технология, успяха да подчинят целия дневен ред на европейците на идеята за война до "победен" край. Хаотичните им и истерични действия подсказват липсата на каквато и да е стратегия или поне мижав опит да вземат курс към постигане на мир в Украйна. Фалшивата бодрост, с която държавите се убеждават една друга колко е важно да заливат Украйна с оръжия като единствен изход от кризата, е признак за слабост и липса на ориентация. Лидерът на най-голямата група в европарламента – тази на ЕНП, Манфред Вебер, призова ЕС да премине към режим на "военна икономика". Някои държави с неохота, а други с налуден ентусиазъм изпразват военните си складове, за да пратят така бленуваните от Киев танкове. Анонсираха десети пакет санкции към Москва. И всичко това – заради "партньорите" във Вашингтон, които са обсебени от целта да накажат Русия, дори с цената на

Държава за закриване

От около година насам става все по-натрапчиво усещането, че някой е задействал обратното броене на държавата ни като самостоятелна етнокултурна, национална, географски и административно определена и уж самостоятелна единица и е взел бъдещето ѝ на ръчно управление. Под логото на евроатлантизма се правят опити за откъртване на последните пирони , крепящи скърцащата порта на българското, на различното, на историческото в името на едно нерадостно аморфно утре в дигитализиран свят без корени. Демонстративно в медиите се разгръща лесно разпознаваем фронт от дежурни гласове – нещо като батальонна бойна група , които ни убеждават в нашата западна принадлежност и упорито и безмозъчно пригласят на западните мозъчни тръстове, опитвайки се да ни пришият някак противоестествено и напук на историческите факти към "евроатлантическата общност" и "евроатлантическите ценности". Нещо като "интеграцията" на индианците от западните нашественици и "освободители".

Как ни вкараха в матрицата Отбор „Ябълка“ срещу Отбор „Черешка“

Отрязаните мостове към доста от руските медии онлайн съдържат всички белези на информационно насилие.  Радетелите на едноплановото мислене си осигуряват пълен комфорт и празно поле за тотална манипулация . Демокрацията заора дъното и старателно се опитва да копае и под него. Значи е временно разрешено да отправяш публични призиви за смърт на руснаците и на техния президент, ноооооо временно не е позволено да следиш в оригинал руски източници и  да надничаш отвъд паравана на наложената медийно тактическа схема  за развитието на събитията. А ако случайно споделяш не толкова проевроатлантически размисли (разбирани непременно като пропутински), те блокират и  наказват по „стандартите на общността“, които се оказаха лепкави и разтегливи като размекната и мръсна дъвка . Възможен е обаче, дори очакван, ефект на махалото. Колкото повече се грижат да си убеден в правилната версия, толкова повече - естествено и логично - се съмняваш в нея.  Толкова са елементарни, че чак е тъжно. За толкова

История и fast food

Напоследък у нас се наблюдават маниакални гърчове на безродността. С началото на военните действия в Украйна изведнъж се оказа, че повече българи държат в чекмеджетата си украинския флаг , отколкото българския . Вкупом мнозина изпаднаха в примитивна, наречена от някои историци направо пещерна русофобия. Започна дива надпревара в правоверен евроатлантизъм и денонощно наддаване с коя от коя по-безумни идеи. За бойкотиране на националния празник, за спиране на руските медии, за отнемане на „Доктор хонорис кауза“ на руския президент ( това последното вероятно много го е засегнало ) . Въобще в последната седмица в България удивителен брой хора се държат така, сякаш пъпът им е бил хвърлен някъде по „Пенсилвания авеню“ . Не че не сме усещали през последните години този повей, и то все по-настоятелно, но сега той доби мащабите на ураган, който иска да помете всяка следа от руското присъствие в българските ум и памет. С неконтролируем бяс и с някаква направо спиритическо опиянение се си

Новите пастори

Ще ги познаете без затруднение. Те са форматирани с една и съща програма, по калъп . Размислите им са ограничени в строгите рамки на един конспект като изпитните и по всяка от ключовите теми в конспекта говорят, сякаш са чели от един и същи учебник и дори сякаш са подчертавали с един и същи молив. Говорителите на правилната линия срещу грешната, осмиваната, иронизираната, обявяваната за световно зло и генерална заплаха. Новите кръстоносци на една съмнителна вяра и още по-съмнително добротворчество . Новите пастори. Ще ги срещнете във всички телевизионни студия и не само. Медиите са тяхната арена. Там те сякаш изпълняват норматив, демонстрират активности, трупат еднотипни участия. През публичното си говорене отчитат вярност и принадлежност към идеологията, която са се нарамили да защитават. Вероятно някъде отбелязват някакви точки в заклеймяването на тезата или линията, срещу която са застанали и за която са наети или са се самонаели. Те са монополизирали истинността и който се с

Азбучна демагогия

В началото бе страхът. А машината на страха започна да произвежда чудовища. Съвременният западен свят, лежерно подремващ в уютното си консуматорско кресло, бе сепнат от непознатия вирус и разтърсен от изумление и ужас. Оказа се обаче, че филантропията доминира сред управляващите този презадоволен свят , те се отзоваха на повика да спасяват с доста съмнително усърдие, зад което прозира явно желание за повечко насилие и контрол. И спасението се зададе на хоризонта, но вместо да донесе облекчение и връщане на нормалността, то завихри нова спирала от ограничения. И така до днес, когато настъпва по-лек вариант на вируса, но н а някои толкова много им хареса пандемията, че вече се чувстват уютно в нея и ще им е трудно да се разделят с всичките ѝ императиви . Около началото на здравната криза СЗО внезапно промени определението си за пандемия и така се озовахме в пандемия по новите правила . Впоследствие, в разгара на „пандемията“ промени и дефиницията за ваксина, с идеята ваксина да бъ

Коледа за ваксинирани

От Ню Йорк дойде новината, че Новата година на открито щели да имат щастието и предимството да съпреживеят единствено ваксинираните, или пък онези, които за да се слеят с тази елитарна обществена прослойка , решат да си бръкнат предпразнично в носа, за да се тестват. И съответно да си покажат свидетелство, че са чисти. В немскоезичната Европа пък стягат традиционните коледни базари , но… само за ваксинирани. И ако навалицата от желаещи стане прекалено голяма за чувствителните санитарни власти, щяло да има резервации онлайн кога и кой пазар искат да посетят желаещите да се топнат в предколедната консуматорска треска. Родните телевизори ни показаха лъскави търговски центрове в Париж, в които коледната украса вече радва само… притежателите на зелен сертификат. Което може би първосигнално следва да задейства мечтите и шопинг нагоните на опърничавия и скептичен зрител, та пожелавайки да се докосне и той до този вълшебен и успокояващ свят с вкус на шоколад и канела, но в български вариан

Ваксини за ширпотреба

С редуване на заплахи и съблазни глобалната дружина, която не спи и постоянно бди за моето и вашето здраве, както и за „етичните стандарти на общността“ ( рязко и конюнктурно променени от година и нещо насам ) , размаха новото плашило - делта щама, и, естествено, мантрата за ултимативно възможното решение. Да се смееш ли, да плачеш ли! Европейската агенция по лекарствата, дясна ръка на фармацевтичната дружина , която тероризира света чрез експерименталните си продукти, била предрекла, че в края на август делта щамът щял да е доминиращ в Европа и, видите ли, единственият шанс за противопоставяне, било… е, предвидимо е -   ускорената ваксинация на европейското народонаселение. Липсата на въображение тук е особено видима. Щамът се предавал по-бързо и водел до увеличен брой хоспитализации. От Гърция „здравните власти“ обаче докладват друго – въпреки нарасналия брой новозаразени, той не се отразява на хоспитализираните и смъртните случаи. Паралелно с това лъсва другата статистика – в