Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации с етикета образи

Зимата посред лято

В един от любимите ми филми - "Дим" един от героите всяка сутрин по едно и също време снима улицата пред магазинчето си, месеци и години наред. Запечатва лица, сезони, цветове и състояния. В една от папките си открих, че през изминалата зима съм натрупала немалко снимки на същия принцип - на улицата пред блока и на града отдалеч, снимани от балкона. И в особено актуалните жеги споделям този зимен поглед към града и небесата. Тези делнични гледки понякога умилостивяват чувството, че живея в грозен град, в който сивото е доминиращиятт цвят. Понякога улицата долу, с паветата и старите кооперации, с гукането на гугутките и вечерното жужене на щурците ми напомня за най-ранното детство и за квартала, в който го прекарах. Щом щурците са тук, значи мястото все още става за живеене:)) А и снегът маскира с белотата си грозните незавършени строежи наоколо...

И без Хийт Леджър

И Хийт Леджър се хвана за " стълбата към небето "... Присъедини се към върволицата от образи, които, живели-недоживели, изчезват от невротичното ни, скандално, разрушително битие. Шоу-иконите, които отиват да правят шоу някъде другаде. Вече часове, откакто се превръща в спомен...  Валеше ситен и мокър снежец. Чух новината в топлата кола на път за работа. Между времето, усмихнатия стил на Jazz FM сутрин и анонсите за няколко предстоящи протеста. Между два маха на чистачките. Още една новина с трагичен привкус отнякъде. До следобеда - затрупана от много други. Него обаче ще го помня малко по-дълго. Както се опитват да го запомнят тук . снимка: movies.msn

60-те

Тази изложба продължава до 15-ти януари заради големия интерес. Утре трябваше да свалят от стените черно-белите и някои цветни снимки на Лорънс Шилър, в които се оглеждат лицата на Америка от 60-те . Никога не съм знаела, че някои от любимите ми снимки от филми са негови. Пол Нюман и Робърт Редфорд във финалната сцена на "Бъч Касиди и Сандънс Кид" и изправени до стената с усмивки под мустак. Мохамед Али. Снимките в тази изложба са от любимо мое време - когато още не съм била родена - 60-те. Харесвам филмите и музиката от онези години. И всичко в тази изложба ми е познато - като лица и сюжети. Боби Кенеди преди убийството му. Лий Харви Осуалд и пушката, с която е убит JFK. Никсън. Младият Клинт Истууд с пилешка кълка в ръката. Джак Лемън след снимачен ден. Закъде без Мерилин Монро? Има цяла серия голи снимки. Барбара Стрейзанд преди да изгрее във филми като " The Way We Were ". Морски пехотинци, целите в кал и само очите им се виждат. Въпреки усещането за deja vu, с

краят на сезона

perhaps love

Миналата зима, точно около Коледа, гледах този филм. Не обичам мюзикъл, но този го изгледах заради странното усещане, че е направен интересно, различно, особено, неочаквано. Някои филми ме "преследват" с образите си дълго време. Имаше умопомрачителни реплики като "Твърде лесно е да се вкопчиш, твърде късно е да съжаляваш" и "Да те обичам не беше грешка, да те мразя не беше избавление. Може би това е любов, но не е блаженство". Кадрите са отломки от визуалното съвършенство на perhaps love. В източните филми го има този предел: казваш си, че по-красиво не биха могли да го заснемат...

съжителство на образите 2

В полумрачна и заканително есенна събота като днешната ровя в старите снимки. И събирам три много емблематични - за остатъците от овехтели образи около нас. Буквите, които вече нямат значение. Ръждата по катинарите, избелелите цветове. На витрината на смесения магазин пише, че се продава. Героичните сцени са съпътствали ходенето на кино в Монтана. А в крайпътното "кафене" близо до Якоруда отдавна не мирише на кафе...

стачката на учителите - странични ефекти

Да видиш семейство "слонове" на разходка или "съвещание" на гълъби можеш само когато не си на работа. Когато учителите стачкуват. Имаше една книга на М. Дюрас "Цели дни сред дърветата". Такива са моите последни дни. А някой беше казал, че не ни остава време да поглеждаме небето. Напоследък само това правя.

съжителство на образите

В центъра на Берковица има един полукръг от ниски, стари еврейски сгради. Дори там, където използват партера за кафенета и магазини, не са сменяли олющената, с помътнял бял цвят дървена дограма. Пак в центъра има два блока с непокътнати от времето релефи - освен Ленин и Благоев, ги има и Г. Димитров и Т. Живков. "Скара Сталин" е в отбивката за Клисурския манастир. Собственикът се казва Сталин и има собствени развъдници за риба. Точно над тях минава високоволтов далекопровод, заради който Сталин си има разправии с властта. Казват, че при него са най-вкусните кебапчета в Северозападна България. Е дно време в Берковица започнали да правят малиново вино. В технологичните тайни бил замесен отново евреин, а дълги години виното било популярно и изнасяно в Съюза. Сега местен родолюбец и чешит, учител по рисуване, е сред малкото, които си правят малинова ракия и се опитва да поддържа малинови масиви. Миналият месец градът се сдоби с "Дървото на живота". В неговите ниши са

преди зазимяването на фонтаните

Имаше дни през това лято, когато всяка сутрин пиех кафе на едно площадче срещу този фонтан. Както си седиш, около 10 часа, водата изведнъж се втурва нагоре от нищото. А така изглежда привечер, малко преди фонтанът да "заспи".

две снимки от лято 2007

За почитателките на руския президент тези снимки бяха впечатляващи. За pr-а му - вероятно също. Иначе: в кал се оглеждаше Цар Калоян след наводненията според фоторепортерите на БГНЕС. Живот с главата и покрива надолу...

религията...отблизо

Пак от същия архив на "Нов живот", който събира хиляди снимки от битието на региона - празници, бедствия, изкуство, избори, куриози...

евроскептицизъм

До общината във Велинград денонощно "мисли" тази каменна жена