В центъра на Берковица има един полукръг от ниски, стари еврейски сгради. Дори там, където използват партера за кафенета и магазини, не са сменяли олющената, с помътнял бял цвят дървена дограма. Пак в центъра има два блока с непокътнати от времето релефи - освен Ленин и Благоев, ги има и Г. Димитров и Т. Живков.
"Скара Сталин" е в отбивката за Клисурския манастир. Собственикът се казва Сталин и има собствени развъдници за риба. Точно над тях минава високоволтов далекопровод, заради който Сталин си има разправии с властта. Казват, че при него са най-вкусните кебапчета в Северозападна България.
дно време в Берковица започнали да правят малиново вино. В технологичните тайни бил замесен отново евреин, а дълги години виното било популярно и изнасяно в Съюза. Сега местен родолюбец и чешит, учител по рисуване, е сред малкото, които си правят малинова ракия и се опитва да поддържа малинови масиви. 
Миналият месец градът се сдоби с "Дървото на живота". В неговите ниши са настанени образи и герои от писанията на Радичков. Докато го снимах, проведох с един дядо следния диалог: "Добре, де, какво е според теб това?, "Ами, Дървото на живота", "Е, какво изразява?", "Всеки вижда различни неща." :) 
А при тази черква няма двусмисленост. Европейската принадлежност трябва да се вее отвисоко и да се забелязва отдалеко.
Коментари
Публикуване на коментар