чичо пепи в шарения тролей

Тази история е за положително настроени хора. Чичо Пепи /той самият се представя така/кара тролей едицица в София. От години се возя по този маршрут и винаги ми е добре като попадна точно на него. Тролейбусът е №2112. И няма как да не видиш, че е различен още с качването. Цветни надписи украсяват целия вътрешен корпус на возилото, като буквите с размер една педя са изрязвани една по една. "Мъжете знаят какво, а жените знаят как", "Любовта ще спаси света", "Който иска нещо - търси начин, а който не иска - намира причина" и т.н. Ясно е, тук няма случайни неща. Чичо Пепи е положителен човек. Рано сутрин пуска някое радио с повечко музика, винаги е спретнат - по риза, никога не носи шуби, анцузи и други приемани за шофьорски дрехи. Има си една панерка с малки шарени бонбончета, с които черпи децата, качващи се от първата врата. Това е единственият тролей, в който има книга "За препоръки и оплаквания", на която е записано, че "похвалите са противопоказни". А чичо Пепи е единствената срещната от мен досега публична фигура, обслужваща много хора, която иска да знае какво мислят другите за нейната работа. Книгата си заслужава разглеждането. Заредена е с положителни мисли. Всичко това отправя недвусмислен сигнал - българите не са чак толкова негативни и черногледи хора като им покажеш, че нещата стават и с по-ведро отношение. Те се качват на тролей единица и първо са изумени, че е чисто, после - че шофьорът не слуша чалга, а най-накрая - че си е направил труда да залепи всички тези буквички по покрива, които да те накарат да се усмихнеш. Може и за луд да го мислят, че се грижи за комфорта на пътниците. Но това е проблем на произвелите тези мисли. Въображението винаги изненадва, когато се появи на нетрадиционно място. Не че Пепи не е имал проблеми с работодателя си за ексцентричния вид на тролея, даже интервюта е давал няколко. А аз му бях обещала да се повозя на един пълен курс с него, в шофьорската кабина, но така и не намерих време. Тази история поне малко ме "оневинява"...