06 октомври, 2007

лудо младо сън засънило

За мой срам, не зная текстовете на много от песните, които пееше моята баба. И които знае моята майка. Преди време я помолих да ги напише в едно тефтерче. И се оказа, че само някои "разпознавам" - онези популярни песни като "Назад, моме Калино", "Йовано, Йованке", "Ако умрам ил загинам"... Много от другите за мен са просто текстове и ако не ги чуя, няма да се сетя за мелодията. От време на време детето ми казва: "Изпей ми онази песен, но на тъмно, няма да гледаш тефтера". И в тъмното светваме с някаква играчка с батерия, за да се подсетя тук-там как бяха думите. Това е част от отиващия си свят, не точно на бабите, а на живата информация, която те носят - като песни, разкази, образи, умения да правят нещо - козунак или плетена жилетка. Не че в панелния апартамент една такава песен не би звучала, в кръчмата някъде далече на юг нищо не я прави по-специална, освен развеселяващия и стоплящ алкохол. И си казвам, че не е късно и на 33 да науча някои песни... Това е памет. Както бяха памет всичките полуистински, полуизмислени истории на дядо ми за войната, Германия и младите години в царска София през 30-те. Сега ми е жал, че навремето не ги записах дори на лента. Разказвани са ми стотици пъти. И са се "стопили" някъде в онези сладкодумни вечери на село, край шишенцето от лимонада, пълно с домашна ракия и стария ВЕФ. Сега ми липсва гласа му. Опитвам се да си го спомня, а ми бяга. Затова може би трябва да запиша майка ми как пее. Онази прекрасна песен, която детето иска да му пея на тъмно:

Лудо младо сън засънило

на ръчица бела момина.

А мома се чудом чуди

милно й е да го буди,

драго й е да го гледа.

А мома се чудом чуди

милно й е да го буди,

драго й е да го гледа.

Па му рекла: съм те жалила.

Ставай, лудо, че е ранина.

Милно ми е да те будя,

ала слънце веке иде,

ала слънце ке ни види.

Милно ми е да те будя,

ала слънце веке иде,

ала слънце ке ни види.

Лудо младо проговорило:

как да стана, малкай момеле?

Как да стана, мило либе,

като нямам веке сила,

като ти си я изпила?

Как да стана, мило либе,

като нямам веке сила,

като ти си я изпила?

Няма коментари: