19 октомври, 2007

урочасани места

Три районни полицейски управления са взели здравето на джебчийството на Лъвов мост. С добра "превенция", познаване на контингента/любима моя дума/ и бързо залавяне на крадците/крадлите, казва комисар Йордан Вучков. И заградени от три страни/географски и административно - виж горния линк за разпределението на тротоарите между трите РПУ-та/, мераклиите да бъркат по чанти и джобове се оттеглили. Обаче Лъвов мост вече е място-емблема, дамгосано място. Не само заради джебчийството и стискащите пликчета мръсни деца с унесен поглед. А заради всички наслоявания в пейзажа от последните 18 години. Днес ъгловите хотели са пооправени и въпреки новичките фасади, кафенетата отдолу са си място за определени хора, с определени професии. На една крачка оттам стоят продавачите на чорапи - пет чифта за лев, на чаршафи от онези, дето предизвикват алергия и на метли, защото започва друго митично място в софийското ежедневие - Женският пазар. Лъвов мост е гара на мизерията. Най-неприятната спирка на градския транспорт в София, където схватката е да влезе ли пръв в трамвая чичото, купил фалшив бързовар от пазара или лелята, влачеща 5 килограма "евтини картофи" и китайска покривка за маса. Тук не можеш да минеш спокойно, без някой да те сбута, да те напсува, да иска да ти гледа на ръка. Едно време по тротоарите на Лъвов мост имаше само дядовци на рибарски столчета, които продаваха билети за държавната лотария, имаше и будки за ход-дог. Днес мястото е мръсно и съмнително дори рано сутрин, когато всички отиват на работа и по спирките преобладават не хората с шарени илиенски торби, а онези, които си купуват геврек на път за офиса, а продавачките, отварящи магазините, пият кафе, подпрени на витрините. Места като Лъвов мост са си обречени да носят старото усещане за опасност, така че бързичко да те карат да преминеш оттам. Независимо дали джебчиите и проститутките ги няма. И понеже българската простотия край няма, ето го Лъвов мост нагледно в следващото клипче.

Няма коментари: