за светулките и хората

Парк със светулки щели да правят в Италия догодина. Проект в Парка на живото изкуство в Торино. Сега там има имитации на светулки, а четири години ще "отглеждат" истински, за да изпълнят парка с онази мистична светлина, която само светулките "произвеждат". Не знаех, че за режисьора Пиер Паоло Пазолини изчезването на светулките било преход към индустриализацията. Която ни отдели от естествените цветове, промени светлината заради автомобилните газове и заглуши щурчетата заради шума. И сега един голям град като Торино ще се опита да върне усещането за светулките. Звучи хем нежно, хем невероятно, хем измъчено. Хората все се опитват да си върнат изгубеното. Изгубеното детство - чрез непривични постъпки и хобита като възрастни. Изгубеното спокойствие - чрез екотуризма и залитане в източни практики като йога. Изгубената любов? Носталгията по изгубеното е в нас като индиго - малко ако притиснеш, все някъде се отпечатва образ...