02 октомври, 2007

ръждясалите замъци и макдоналдс

Странно е да гледаш как катерушки на достолепната възраст "няколко десетилетия" ги нарязват за скрап. В златен октомврийски ден като днешния. Тези катерушки ги помня от едно време. Две високи кули с "топла връзка" между тях и накрая - стръмна пързалка. Истински замък, достатъчно голям, за да създава респект, когато си на ръст около метър и малко. От години това място изглеждаше много зле. Западен парк, по пътя към Люлин. Разклатени, нестабилни, разпадащи се, сериозно проядени от ръжда катерушки си доизживяваха времето, заплашвайки всички дребосъци, които играят около тях. Сега обаче, вероятно предизборно, част от здравите са боядисани, добавят им още четвърт живот, а другите направо ги нарязаха с флекс. И дори ги натовариха на камион, не ги оставиха в тревата. Някога в този парк имаше истински лунапарк - с криви огледала, които те деформират безобразно, с чадърчета с течност и нарисувани спирали, виенско колело, въртележки, на които ти става лошо и стрелбища, където печелиш маймунка или някоя подобна вещ. Следи от този парк отдавна няма. Ръждясалите замъци бяха сред малкото материални остатъци от нашето детство, така че като направим снимки на нашите деца, да ги сравним със собствените... Ако не беше предизборно време, щях да се зарадвам, че някой се е сетил за опасните пространства от метал. Вместо това се сетих, че моето детство беше шарено по друг начин... А едно от шарените места за моето дете е безличния Макдоналдс, където дори кафето не е вкусно, музиката е ужасна, а седналият на пейката клоун, с когото се снимат всички деца - безпаметен...

2 коментара:

Alexandro каза...

Реалността!

яна боянова каза...

Хубаво е когато можем да сравняваме реалността с предишни реалности, не непременно носталгични. И да мислим за въображаеми реалности, или как бихме могли да я променим:) Места като МакДоналдс ме правят голям песимист...