20 октомври, 2007

кокетството с времето

Помня синоптиците с показалки. Дълги показалки, сочещи някой град и иконките за слънчево, дъждовно, снежно. В училище правехме подобни календари за месеца, с квадратчета, в които прилежно рисувахме съответния знак. Сега този модел и образ на времето изглежда много остарял, защото от години ни натрапиха елемента на забавата, докато гледаме и четем за времето. Вече всичко е забавление. Независимо дали става въпрос за сервизна информация като тази, в която се намесват и неприятни стихии, стават наводнения, урагани помитат покриви или бездомници умират от измръзване. Един вестник продължава, вече години наред, да отделя за времето цялата си предпоследна страница, но прогнозата не е по-дълга от краката на съответната манекенка или фотомодел. Не че разбирам връзката между жените и времето, освен склонността към резки промени:) Няколкото момчета, които говорят за времето по-делово, се губят във въртележката от женски образи. Телевизиите така патентоваха шармантното говорене за времето, че сега ако просто ти показват диаграми, не ти е интересно, трябва да има жена с плътно прилепнали панталони, чийто профил на фона на картата с облаците да е напълно безоблачен. Времето се преразказва като на умствено изостанали хора. Като кръпки върху обективната информация се пришиват изречения с литературен привкус и се вплитат съвети като към децата/ от типа на "ако духа, си закопчай ципа на якето, за да не настинеш"/. Частица от цялата тотална тенденция към опростяване на информацията и превръщането й в цветна сладка дъвка за няколко минутна консумация. Времето и жените са част от безвкусицата на визуалното - което вече знаем, продава много добре. Защо всичко да не е реклама? Коя е по-хубава - тази по Нова, или по bTV, Каналът стои по-семпло и по-сковано... Едно място обаче се спаси от женския преразказ на времето - на сайта на НИМХ ги няма показалките на Любка Кумчева, но ги няма и жените с нарисувани усмивки.

Няма коментари: