08 октомври, 2007

седенката в българското риалити

Мислех седянката за поизчезнал жанр. Седянката /или седенката, или седенкята/ си е място за закачки, за шушу-мушу, за уж неволни погледи и уж случайни усмивки. Че не са ли преговорите около учителските заплати точно това? Уж се събрали, но май не на сериозно, уж някаква работа вършат, но на седЕнка много работа не се отмята, повече се говори. "Седянките започват в края на лятото, след празника Голяма Богородица, когато усилната полска работа е приключила и продължават до пролетта" - четем в сайта на "Етъра". Финансовият министър случайно, но много на място използва тази дума, като гледам докъде докараха учителската стачка. Истерията, бавно превземаща родителското ежедневие. Синдикалистите с недоспали и вече състарени от дългогодишните "битки" с правителства физиономии и... обвити в цигарен дим като в "Кръстникът". И двамата министри в костюми, с неделна небрежност разхвърлящи "графика" за размотаване на преговорите в следващите дни... Думата "седенка" вече ще бъде мръсна дума. Тази седенка без съмнение ще е сред най-популярните за доста време напред, щом още тази нощ учителите нарисуваха нови плакати за уличните си шествия, на които я увековечиха. Тази седенка ще тури в малкия си джоб други идеи за седенки, например възстановяването на седянката като ритуал съвсем неотдавна - на такава седянка седнаха заедно християни и мюсюлмани... Друга известна седянка е на Тодор Влайков, започваща с актуалното "Ясна есенна вечер." И форумът на selo.bg - На седянка, между другото сайт с много свеж поглед към живота в по-малките селища... Та на седянката често момъкът си избира невеста, случва се и някоя мома да бъде открадната - тук вече започват разликите с нашата политическа седЕнка - не виждам любовен пламък там, камо ли желание. Виждам по-скоро прегорели в годините страсти - управленско-синдикални и стари грехове към учителите. Горките учители - тъкмо като никога удържаха положението и по площади, и в училища и детски градини, тъкмо показаха някаква отчаяна решимост - и да се окаже, че всичко е една безперспективна и отегчителна СЕДЕНКА за хвърляне на прах в очите...

1 коментар:

Анонимен каза...

СЛУЧКА

Обичам природата. В почивните дни се разхождам на въздух. Завивам по странична пътечка навътре в гората. Гледам дървета вече с голи клони, през които зеят чукарите, въздухът влажен, мъгливо… Абе отиват си- викам си- летните месеци де! Изведнъж зад един храст нещо се раздвижва. Приближавам се и ха! Господин Клекнишев! Божкеее – викам си – на мен, човека от народа да ми се случи такава горска среща. Поздравявам, както е прието между туристи:
 Здравейте, господин Клекнишев!
 Ъъъ…!Ааа… Здравейте, здравейте!
 Господин Клекнишев, защо така зад драките?- питам загрижено аз.
 Няма да работя под натиск, затова !
 Но колко ще издържите така? Ще паднете господин Клекнишев! Нямате ли другари тук?
 Ааа… имам, имам! Ей там в лозето е Лисичев, а Жълъдарски събира жълъди под оня дъб.
Тръгвам към лозето за помощ.
 Господин Лисичев, господин Лисичев!- викам отдалече с притеснение- да не би и него да сваря в неудобна поза. Виждам го най-сетне заровен в лозовите листа- Ахааа! На гроздобер е значи!- мисля аз.
 Здравейте, господин Лисичев!
 Здравейте!
 Господин Клекнишев клечи зад драките, ще падне. Ще помогнете ли?
 Пак Ви казвам, здравейте!
 Ама вашият другар…
 Вижте! Никога не отказвам гроздобер, обичам да бера!
 Дааа, хубаво е да се помага на селското стопанство, но господин Клекни…
 Пак ви казвам – никога не отказвам… .да бера!
 Ама вие слагате във вашата кошница!?, господин Лисичев!
 Вижте! Никога не отказвам!
 Дааа, разбирам! А къде е господин Жълъдарски?
 Ей там под дъба беше!
Бързам натам, че Клекнишев го натискат и ще падне. Отдалече виждам нещо рие в окапалите листа- Жълъдарски трупа камарки от жълъди.
 Добър ден, господин Жълъдарски!
 Ъъъ…Чакайте, че търся още един жЕлъд тукааа….Валутният борд казааа…
 Господин Жълъдарски, нооо.. камарките са различни!
 Дааа! Тази тук в края- най-малката- е за образованието, средната е за лекарите, тази тук голямата е за военните!- казва гордо той и продължава да търси жълъда.
 Ами тази зад Вас? Толкова е голяма!?
 Дааа!... Това е излишъкът!!- Красиво е нали?- прави пауза замечтано и продължава да търси оня жълъд- Аааа, ето го бе!!! Къде се е пъхнал, как не го видях! Да видиме къде да го сложа!?
 Дайте го на учителите- много са я закъсали!? – казвам съжалително аз.
 Хм! Един жЕлъд за кого по – напред!?
 Ами на лекарите тогава! И те са в нужда. Здравната каса…
 Аааа не! Толкова пътеки има! По която и да го търкулна, все ще се загуби!!!
 Амчи тооо друго не остана освен военните! Ние сега като сме в НАТО….
 Те пък толкоз много имат, че няма и да го усетят този жЕлъд!? Я да го сложа в излишъка – и го поставя изкусно на върха на камарката.
 Вижте господин Жълъдарски, аз за друго бях дошъл! Господин Клекнишев го натискат и…
 Къде е ? Май се загубихме в гората!?
 Ей там, клечи зад една драка . Ще падне! Елате да помогнем!!
 Ще падне ли?!- опулва се Жълъдарски и косата му щръква още повече.
 От драките се чува стон.
 Ще падне ли казахте?!
 Да! Да побързаме!!- отговарям и понечвам да тръгна към Клекнишев.
С периферното си зрение виждам как Жълъдарски ловко взема жълъда и го слага в джоба си!!

СОУ ”Г.Измирлиев”
гр. Г. Оряховица