14 октомври, 2007

телевизорът без звук

Много помага. Да видиш по-ясно някои неща. Не че не ги знаеш, но думите винаги разсейват. Предизборните клипове и хроники са най-подходящият момент да намалиш звука на телевизора до край. И нещата стават доста смешни. Вчера беше събота и предизборните пи-ар-и бяха "построили" много шарени, разпускащи уикенд-кадри - имаше доста балони, деца, включително невръстни под 3 години, имаше боички за рисуване, театрални кръжоци... Многодетни майки. Вероятно предишните седмици от началото на кампанията съм пропуснала срещи в пенсионерски клубове и по градинки. Не я разбирам цялата тази бутафория - толкова пари се харчат, за да се представи един човек изцяло в изкуствена светлина, като грижовен, честен, съчувстващ, уравновесен... Но по не разбирам онези хора, дето ходят по предизборни прояви, влизат в кадър и си тръгват със знаменце. Вярват ли? Очакват ли? Любопитни ли са? Като гледам хрониките от страната /без звук/, ми става тъжно за тези хора, насядали в залите на читалища и вече безмълвни киносалони с овехтял декор и от плюшените седалки с мирис на мухъл слушащи поредните обещания и баламосвания. На стената на МОЛ-а на "Опълченска" Тити Папазов прави една серия послания без звук - показва едни листчета с надписи - безмълвно обещава. Например "София - сигурен град, и в центъра, и във Факултето". Листчетата са доста. Ако имаш търпение ги изчиташ, докато чакаш на светофара или на спирката. Предизборните кампании са най-скучното нещо на света. Вероятността да чуеш нещо достоверно клони към нула... И като си пусна телевизора без звук, са ми по-интересни дори кратките спортни новини - там поне нещо се случва.

Няма коментари: