22 май, 2011

молитвата - начин на употреба

Призивите за молитва ми действат успокояващо. Не ме плашат другостта и непознатото, молитвата е молитва на какъвто и да е език, на каквото и да е място, под булото на която и да е вяра. Щастлива съм, че в България, кръстосала пътищата на много вери и молитви като невидимо сливащите се линии на ръката, църковните камбани и напевите от минаретата не си пречат едни на други и не враждуват. Че на окъсаната ни балканска черга има място и за едните и за другите молитви. Докато не се появи някой политически злодей, който да впрегне религията в немощната си каручка и да я засили по нанадолнището на скандала, че и на войната, помним балканското близко минало. И така да понатрупа подкрепа. Само че нашенският злодей с побелели коси и черна тениска с надпис "Атака", със солиден стаж по площадите на прехода, отдавна е престанал да разбира, че линиите на разделението умориха и отвратиха хората. И пали ли пали - омраза, слухове, чужди знамена, молитвени килимчета. Подписките за премахване на новините на турски език от националния ефир явно се оказаха слаба ракия за мозъчния тръст на "Атака" и оттам решиха да опънат нервите на вярващи и невярващи като поднесат по-радикална и пикантна история, която медиите с готовност да нарекат "кървави сблъсъци" и "кървав бой", а терминологията на терора и екстремалното да се завърти и в чуждите онлайн издания. Какво по-удобно от високоговорителите на джамията в центъра на София, с които хората са свикнали отдавна и какъв по-подходящ повод от петъчната молитва, за да убедиш и западните общества, че на Балканите сме си луди за връзване и с нашите тесногръди разбирания и осакатени ценности една демокрация не можем да понесем и износим. Какво тръпка, какво "дежа вю", тези на Балканите очевидно никога, ама никога не си взимат поуки от историята...

Петъчната разправия пред софийската джамия показва колко е далече от реалността белокосият герой. Колко малко хора ще нахъса с омръзналите ни провокативни и грозни сценарии. Колко измислена за публиката ще се окаже битката на "родолюбците", криещи се зад свещения глас на Борис Христов, с босите мюсюлмани, коленичили на тротоара за петъчната си молитва, заради теснотията на единствената им софийска джамия. Цветята на оградата на джамията, поставени днес от християни, които се извиняват за чужди безумия, са най-хубавото доказателство, че хора като Волен Сидеров си заминават с пътническия политически влак, а посланията им попадат в общия политически отпадък на прехода, който се надявам да не рециклираме.

снимки: личен архив

10 март, 2011

паста за зъби

Тези дни стана ясно, че две трети от българите не си мият зъбите или не си купуват четки за зъби, което е почти същото. Не знам как ги правят тези проучвания, но ако е така, някои общовалидни неуредици в държавата ни водят началото си от такива дребни, за много хора незначителни, граничещи с хумора факти. Ако елементарната лична хигиена не е грижа на толкова много народ, как ще го убедите същия този народ да събира боклуците си отделно, да не пуши където му падне, да чисти след кучето си в кварталния пясъчник? Как ще обясните на тези хора, че демокрацията означава и цивилизация - нещо, което у нас очевидно не е така.

Каква ти цивилизация, ще кажете, в разни обеднели села озверели и скучаещи тийнейджъри убиват заради няколко златни пръстена и gsm. Непрекъснато ни занимават с измамници, които винаги успяват да прекарат невинни граждани я с лични данни, я с подпис и изведнъж тези хорица се явяват големи длъжници на банки или се събуждат ДДС магнати с огромни дългове към държавата, без да подозират откъде ги е връхлетяла тази беда. Какво ти цивилизация - елате в туристическия рай! Тук се организират нелегални боеве с кучета, тотомилионерът от Кубрат се страхува да дойде в София да си прибете парите, посред бял ден в централни столични градинки се разхождат квартални проститутки, докато наблизо тичат бебета и малки деца. Това е държавата на измамите в чейндж-бюрата, на влаковете, замеряни с камъни, на 10 килограмовите ученически чанти, които уж трябва да произвеждат гении, а произвеждат явна простотия.

Цивилизация ли? Демокрация ли? Разбеснели се идиоти превръщат всеки мач Левски-ЦСК в национално изпитание и кърваво преживяване и толкова години все се говори за футболното хулиганство без ефект. Няколко дни след мелето на стадиона, полицията още търсеше с видеозаписите си смутителите на реда, които отдавна са й познати. Хлебопроизводителите слагали в хляба какво ли не и от години никой не ги наказва. Вносните зеленчуци-мутанти били пълни с химикали, но българското производство е със затихващи функции и това е сякаш диагноза за вечни времена, която никой не оспорва.
Това сякаш е държавата, в която има толкова много, все стари, все познати проблеми, които някак все не могат да се решат. Ако беше друга географската ширина, ей Богу, досега щяха да са измислили поне по два изхода за всеки проблем. Не и тук.

Откъде тръгнахме? От немиенето на зъбите. Малките камъчета преобръщат колата, са казали много отдавна мъдрите и по-просто живеещи от нас предци. Малките моменти и навици определят големия напредък - понякога да се усмихваме на непознати, да не се зъбим един на друг в транспорта, да не се псуваме по сфетофарите, да не се изтрепваме по стадионите и в новооткритите хипер маркети за кисело мляко от 10 стотинки. Позитивното мислене ражда позитивни решения от всеобща полза.
Но тук важи правилото всеки да се спасява сам. Демокрацията сякаш с нищо не ни задължава. За нас тя е някаква случка извън нас самите, историческа лавина, която помете соц-а и донесе чалата, моловете и екскурзиите зад граница. И продължаваме да се ограждаме зад грозно остъклените си балкони и външни изолации, да чакаме поредната промоция някъде за нещо и да не си мием зъбите.