Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации с етикета усмивки

Мачът на Исус

Това е един от многото квартални мачове, състояли се извън хрониките и спортните новини, незабележимо, из близки и далечни земи, в една пролетна събота. За неговите участници обаче той си е уникален. Някои може и да не са спали след това. Други - да са се наранили. Трети - да са повярвали в себе си повече, отколкото преди мача. Минавах случайно край тази училищна ограда на път към автогарата на Сандански:) Изгледах почти цяло "полувреме". На тръгване резултатът беше 7:7 :) Представих си същите или подобни момчета да ритат из прашните улички на някое африканско село или в Бразилия. Вероятно и там някъде някой Исус е играл "мача на живота си", както и Исус от Сандански:)

И още за трамвая, управляван от премиера

Какво ли не се каза и изписа за ретро-клипа, предшестващ конгреса на БСП. За трамвая, в който Станишев и Данаилов водят населението към по-добрите времена. Това още веднъж доказва колко се впрягаме и за най-големите дреболии. Колко не можем с усмивка да приемаме някои ексцентрични решения на пи-ар-ите. Как всичко трябва да бъде омазано в черно - като в песента на Stones - Paint It Black. Затова много ми хареса отговорът на "Московска" 33. Може да изглежда встрани от правилата и сериозния тон на официалното общуване, но и без това напоследък кметът и премиерът си говоря като кръвно обидени едно на друго деца от квартала. Понеже линкът спестява част от свежестта на текста, ето го целия: "Във връзка с получени сигнали от обезпокоени граждани , че неквалифицирани водачи управляват трамваи Столична община апелира софиянци да запазят спокойствие. Гарантираме, че в градския транспорт няма опасност пътниците да подпаднат в трамваи, управлявани от неподготвен водач като Сергей С

Обречена кауза

Да намериш плюшена играчка без т.нар. пискун в корема? Изгубена предварително кауза. Когато синът ми беше по-малък, ми беше много неприятно да получава купища различно писукащи, врещящи, мяукащи, пеещи фалшиво и прочие плюшени играчки. Някои от които с безкрайно неиздържан външен вид - добавени светещи елементи по ушите или лампички на корема, или украсени с повече от един брой сърца с потресаващия надпис "I love you".  Малко са сред тях онези, които са семпли като визия и цвят, не издават звук и приличат на първообраза - например лъвът да прилича на лъв, а не на кенгурче, а кравата - да бъде крава вместо неустановено животински вид. Наскоро се наложи да търся подарък за 7-8 годишно дете.  Вярвате ли, че в достатъчно голям магазин всичките плюшковци звучаха? Избираш някоя симпатична, гледаща умилително, достатъчно гладка и нежна играчка и звукът, който излиза от нея те довършва. Пример: светлокафява маймунка, която квичи/не преувеличавам!/ като добитък пред ножа.  Не разбирам

GSM

Мобилният станал на 35 . Както и много други завоевания на цивилизацията като миксера и миялната машина, с които американците си служат отпреди последната голяма война, и мобилният дойде късно при нас. Когато започнах да работя в радиото през пролетта на 2000-та година, събеседниците по най-актуалните теми се издирваха /това е точната дума/ в повечето случаи на стационарни телефони. Някои имаха мобифони. Думата мобифон постепенно започна да разширява значението си отвъд "мутрафон". Сега, когато някой даде стационарен телефон за връзка, настава леко напрежение, пауза и после: "а може ли и мобилен?" Има екзотични хора, които не са си купили мобилен телефон, не искат, отричат необходимостта от това чудо на деня, съпротивляват се до последно. Като изпращащите факс. Когато родих детето си, нямах мобилен телефон, на който да ми звънят всички и да ме разпитват надълго и нашироко. В студения коридор на болницата имаше "булфон" или нещо подобно. И разговорите бяха

Ех, Ален Делон

Преди две-три години, около 70-тия си юбилей Ален Делон беше безутешен. Страдаше "морално и физически", търсеше последната любов , заплашваше със самоубийство. Тогава рускините направиха масова акция с изпращане на писма до мъжа на всички времена и той май оцеля. И както беше изчезнал от медийната витрина, изведнъж изплува в българската преса. Ален Делон подкрепи ГЕРБ . .......................... Мълчание за осмисляне на новината. "Случайно и внезапно", както пишат родните вестници и сайтове, Делон се озовал близо до Борисов, а бдителни репортерки се притекли на помощ. Мислехте си, че снимката на Бандерас с Бойко Борисов беше култова? Вижте новата. С Ален Делон. И не само това. Делон можел да помага на Бойко за изборите. Преди много години в лексиконите до въпроса "любим актьор" най-често се появяваше "alain delon". Сега в изборните лексикони на българите на въпроса "любим актьор", на бюлетините много хора биха написали: "б.б.&qu

Големите истини в малък формат

В студа, нагъсто подредените срещи и вечното бързане понякога имаш нужда от малка пауза. От кратка усмивка. От това да изпиеш кафе сам някъде насред безпосочните следобедни градски шумове и загърбил вълненията на непознатите. Така почти без да искам, използвайки свободен процеп от време и купувайки други книги, погледнах " Малка книжка с интересни факти ".  От онази сладка поредица, която преди време се появи като бутик на мини-книжките и е особено спасяваща в предпразнични моменти. "Малка книжка за..." - мечтите, мъжете, живота, секса и прочие е универсално джобно подаръче дори без повод. И самоподарявайки си изданието с фактите, ето за какви чудеса научих: Сърцето на синия кит е с размер колкото малка кола:). Мравката е единственото животно, което никога не спи:). Една трета от всичкия продаван сладолед е ванилов:). Сборът от точките на срещуположните страни на зарче винаги е равен на 7:). През август се раждат най-много хора:). Най-късата известна война била... 3

Геометрия на снежинката

Снощи валеше по онзи вълшебен начин, който само децата забелязват, защото вдигат глава нагоре, право към небето и имат търпение да проследят полета на снежинките.  Замислих се откога не съм стояла така, да ги гледам как се спускат от тъмното небе, а във видимата част да ги осветява синкавата улична светлина. После погледнах надолу, където най-"чистите" отпечатъци в наскоро приземилия се сняг бяха тези от малки кучешки лапи. Кръстосали се със стъпките на десетки незнайни хора, отнесли през пресния сняг незнайните си мисли.  Слушах през това време по радиото репортажи от цигански домове за тяхната нова година, за трапезата, за благословиите. Хубав мъжки глас позапя ритуална песен, която се изпълнява на този празник, през мразовития януари. Сетих се, че на топло ме чакат хубави книги, "Не се сърди човече" и разни днешни негови "братовчеди" и... изплува старата истина - колко малко му трябва на човек. Дори само някакви си снежинки. снимка: уикипедия

Летище

Харесвам летищата. Обяснението е сложно и донякъде смешно. 1. Доста късно летях за първи път. 2. Възхищавам се на пилотите. За мен това не е една от многото професии, а специално занимание. Когато летя, се опитвам да си представя човека, който "кара самолета", както биха казали децата. Дали е весел, спокоен или нещо му тежи, дали е разсеян, замислен, недоспал, пил ли е кафе - един куп такива мънички и комични подробности, които са доста важни, когато возиш толкова хора. И от уменията ти поне донякъде зависи дали ще ги превозиш живи и здрави. 3. Когато бях на двайсет и няколко, сестра ми замина за чужбина. Щеше да обикаля с туристически кораби много места. Летището още беше в онзи мърляв вид, в който вероятно мнозина от вас са го виждали. Преди "Щрабаг" и ремонтите, и новия терминал, и... Тогава кафенето беше така разположено, че пред прозорците му се открояваше част от пистата. Прекрасно усещане. Пиеш си кафето и гледаш кацащи и излитащи самолети. Летището е най-неу

О, Хенри или как останах без десерт

Най-голямата изненада за последните дни. Привечер преджапвам "Графа" и влизам в една от централните книжарници. Имам си едно наум още отпреди Коледа, когато излезе книгата на Георги Господинов с коледни истории . "О, Хенри" се казва. Разглеждам други неща, оставям си я за десерт. Обаче не я намирам на рафта. Решавам, че е някъде около касата, където са новите книги. "Свърши, купиха ги всичките" - тази реплика на продавачката е историческа за най-новите времена. "Всъщност историите в тази книга са седем, - казва Георги Господинов . - Трите са видими, четвъртата е скрита (законспирирана), петата - заснета, а шестата и седмата - нарисувани. Тя е почит към онова, от което са направени Коледите - закъснели дарове, души на прасета, истории за разминавания, в които има повече любов, отколкото във всички срещи на света... И една особена коледна тъга." Не че Георги Господинов не умее да си прави добра реклама и че понякога не ме дразни с прекомерното си м

Тръни през зимата

Харесвам тръни и бодили. Много са "чисти" в посланието си. Красиви в голотата си. Вярвам, че много тръни могат да се "опитомят". Тези на снимките от телефона ми са градски тръни. Със скреж. И на края на града, където ги видях, силуетите им са особено изразителни - на фона на мътното, сивкаво зимно небе и последните блокове. Снимките са от ръба на отиващата си година:)

още малко музика от рафта - ЧНГ :)

ain't no sunshine луната спи the unforgiven chain of fools crazy little thing called love sex bomb шоколад nothing can come between us memories are made of this why worry Аз ги слушам като радио, без визия... Eдна от добрите черти на радиото - научава те да живееш с повече думи и с по-малко образи:)

не клатете машината

Автоматите за кафе и закуски са одушевени предмети, така си е - "гълтат" стотинки, "не пускат" избрания номер, "правят" капучино без мляко, когато свърши. И най-нагло ви го продават на същата цена:) С машините за кафе може да се общува и по-непосредствено, с по-силен физически допир, свидетелства следващата бележка. "Ако се случи така, че избраната от Вас закуска заседне на спиралата - обадете се на телефона за повреда или пуснете отново монети и изберете същия код - ще паднат и двата продукта. МОЛЯ, НЕ КЛАТЕТЕ МАШИНАТА, ЗАЩОТО КОЛЕГИТЕ СЛЕД ВАС НЯМА ДА МОГАТ ДА ПИЯТ НАПИТКИ С МЛЯКО ИЛИ ШОКОЛАД!!!" Последното изречение не ми е ясно - за млякото и шоколада. Някакви идеи? Някой, който разбира от автомати?

starbucks coffee

При Пламен чета една вече изпусната от мен, но още несъстояла се новина:) - Старбъкс иде, пише той, като се позовава на " Дневник ". И се сещам за неотдавнашното кръстосване на Солун, по време на което имахме много срещи и се изпиха много кафета, но не и в " Старбъкс ". Аз всеки път поглеждах жално към надписа, а колегите се шегуваха: "Старбъкс" е твоето кафе". Преди три години, в началото на ноември, в Лондон беше сиво и студено и след всички работни часове ни остана малко време за сувенири и... за кафе, не в пластмасова чаша в Хайд парк, а на топло. Къде? В "Старбъкс". Още помня уюта, с който чувалчета и пакети кафе те посрещат на вратата, поставени в плетени съдове. До масата виси току-що започналият да излиза /след повече от 200 години/ в таблоиден формат "Times " и се замислям дали да не свия дървената бъркалка за спомен:) Навън хората есенно бързат, лудите, които сами си говорят / доста бяха в този град/шарят по тротоарите,

кражба на годината

Ето я и следващата номинация за кражба на годината: след изчезналите валяци в Обзор , Враца и Разлог , народните носии от Нови Пазар и откраднатата мома в Петричко , идва ред на една по-"тежка" вещ - изчезналия танк "Майбах " в Ямболско... Ето и част от съобщението, подадено на медиите: "задържаният по случая майор Алексей Петров, заместник-началник на Седма мобилизационна база, е влязъл във връзка с двама граждани на Германия. Тримата заедно са успели да транспортират германски танк "Майбах" от района на село Лесово до Германия. " Раздвоена съм: между валяка и танка:)

камък, наречен "прошка"

Ако днес трябва да си избирам новина - то това е новина за камъни. Камъни с нежни имена . В Берлин правят международен проект, в който се включи и южноафриканският нобелов лауреат епископ Дезмънд Туту. "Церемонията по поставянето на камъка ще започне на 3-ти декември точно в 11 часа. Елате навреме", пише в онлайн поканата за събитието. Поставиха черен гранитен блок от Африка, който се казва "Надежда". Той влезе в ансамбъла на предишните три камъка от три континента - "Любов" от Америка, "Мир" от Австралия и двата мраморни блока от Урал за Европа, наречени "Събуждане". Чета, че последният камък, който ще дойде от Азия, носи името "Прошка". На сайта http://www.globalstone.de/ разказват историята на каменния проект. Графика показва пътя на камъните на световната карта. Има снимки от работилницата на автора Волфганг фон Шварценфилд. Залези и работни моменти, в които сякаш говори с камъка. Пътешественик по море, на различни конт

зимата от хартия

Най-хубавото време: когато снегът вали на произволни късчета, къщите са прекрасни в несиметричната си усмивка, а хората са високи колкото снежния човек. Светът все още е подреден, както на теб ти се струва, несъвършеното е предимство, а формите - абсолютно без значение:)

бележка

Отивам в Солун. Вие си четете, хапвайте от "сладкото" в архива. Музика съм оставила по линковете тук-там. Вечер оставяйте светнати ламБите:) И да изхвърлите пепелниците накрая:):)

общото между китай и баба ми

Пуловер. Без майтап. Китайски пуловер от улична сергия. Страхотен. Плетен. Някаква завъртяна плетка. От онези, с които зимата на улицата е по-уютна. Странно съчетание на цветове - кафяво и студено зелено. Минути след потапянето му във вода, зеленото става отровно зелено и...изчезва, пада като отмита водна боичка. А отдолу излиза истинския, естествен цвят на вълната. Сега дрехата прилича на плетена от българска баба. Прилича ми на пуловерите, които баба плетеше. Китайска връзка. Невероятно. Никога не съм мислила, че нещо made in china ще ми напомни детството... А всъщност, продавачът имаше черна котка до себе си, свита върху пластмасовия му стол:).

фотьойл, тухла и джак даниълс

Не вярвам да е декор от филмите. Това изтърбушено кресло. Съвсем в центъра. На крачка от градинката зад бившия дворец /сега национална галерия/. На крачка от хотел "Арена ди Сердика", който така добре приобщи в интериора си стени и камъни от древните софийски времена. Този фотьойл стои като изхвърлен, но не съвсем. С хартия някаква с надпис "Jack Daniel's" и една истинска тухла "в скута". Първа асоциация - в "Усещане за жена" Ал Пачино пиеше доста от това уиски. Втора асоциация - ненужните вещи винаги имат и втори живот. Често на улицата, докато дойде каруцата - за онези, които не могат да се нарамят на гръб.

с праздником...

КАРТИНКА от БЛОГА на Комитата или един от начините да се сетим за 7-ми ноември:)