Пропускане към основното съдържание

Летище

Харесвам летищата. Обяснението е сложно и донякъде смешно.
1. Доста късно летях за първи път.

2. Възхищавам се на пилотите. За мен това не е една от многото професии, а специално занимание. Когато летя, се опитвам да си представя човека, който "кара самолета", както биха казали децата. Дали е весел, спокоен или нещо му тежи, дали е разсеян, замислен, недоспал, пил ли е кафе - един куп такива мънички и комични подробности, които са доста важни, когато возиш толкова хора. И от уменията ти поне донякъде зависи дали ще ги превозиш живи и здрави.

3. Когато бях на двайсет и няколко, сестра ми замина за чужбина. Щеше да обикаля с туристически кораби много места. Летището още беше в онзи мърляв вид, в който вероятно мнозина от вас са го виждали. Преди "Щрабаг" и ремонтите, и новия терминал, и... Тогава кафенето беше така разположено, че пред прозорците му се открояваше част от пистата. Прекрасно усещане. Пиеш си кафето и гледаш кацащи и излитащи самолети. Летището е най-неутралното място на света. Дори да не си изпращач или посрещач, просто можеш да потънеш някъде незабележим, да те оплетат хиляди чужди емоции, но е твое пространство за размисъл. И за наблюдение.

4. Спомнете си "Наистина любов" - първата и финалната сцена с летището и образите, които се нареждат като гигантски пъзел на очакването и сбъдването. Летището като едно от местата, където можеш да видиш ясно любовта.

 
5. Обичам когато знам, че близък човек или приятел пътува, да отварям сайта на летището и да следя полетите, краткото и лаконично "кацнал", "очакван", "регистрация", "отвеждане"... Дори докато седя пред екрана, някой от полетите от "очакван" се превръща в "кацнал". Това си е вид изпращане. Или посрещане.

6. "Летище" на Артър Хейли не беше съвсем лоша книга:)

Коментари

  1. И "Терминалът" с Том Ханкс не е лош филм...но показва летищата от другата им страна :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар