05 януари, 2008

да те нарисуват в трамвая

Обичам да разказвам за хора, за които в google няма нито един резултат:) Такъв е Венцеслав Михайлов - Венце, по образование стенописец, по душа карикатурист, доскоро пазител и уредник в Софийската градска художествена галерия. Прекрачващ средната възраст. Сега без работа.
"Да си уредник, значи да се уредиш, да си пазител - значи да си сфинкс", философства Венце в малкото кафене над "Славянска беседа" дни преди Коледа.
- Колко време ти трябва, гледайки една жена, за да научиш определени неща за нея, без тя да ти казва нито дума?
- Колкото по-малко време - по-същностното. Колкото повече време - има опасност да я харесам, да се влюбя в нея.
Венцеслав рисува в трамваите на София. Преди време ви разказах за него само след петминутно запознанство. Дори не бях сигурна как се казва, защото беше изписал нечетливо името и телефона си на бързо скалъпена моя рисунка. Сега вече го разпитвам подробно.
- Добре, но в трамвая никога не знаеш коя жена кога ще слезе, колко време ще я рисуваш...?
- Тука е интересно. Засека ли жена, която искам да нарисувам, бързам да извадя листчетата. Движа се с три торби. Аз съм Венце-торбичката, но не Торбалан. В едната са листовете, в другата - боите, в третата - тушовете. Снощи видях една жена, доста зряла като визия, изключително интересна, с шапка. Само я погледнах, да видя дали ще се смути... Почнах да я рисувам. Никаква реакция, освен една усмивка. И магията се получи... Харесвам мистериозните и мистичните жени. Мистериозността и мистиката са дистанция, дори да си близък с човека. Любимката ми в тоя смисъл е Грета Гарбо.
- В галерията рисуваш ли лица, портрети?
- В галерията съм "рецидивист". Щом влезе жена, която ми е интересна, рисувам бързо, за две-три минути. Не само, че не казват: "О, моля ви, не ме рисувайте!" Обратно: радват се... За мене извивката на ноздрата е посланието на жената. Няма да казвам повече, за да не може конкуренцията да ми вземе патента:)
- След толкова много нарисувани жени, имаш ли си определени "типове жени"?
- Куриозът е, че колкото повече рисувам, само се уверявам, че го нося в себе си и няма нужда да типосвам. Книгите за физиогномия* нарочно не ги чета.
- Трамваят като ателие на колела...Какво им е на автобусите? Защо в трамвая рисуваш жените?
- Ако се качиш в колата, как ще я срещнеш тая жена? Или обратно - с трамвая как ще стигнеш бързо? Сред мъже, жени, миризми и скандали. Аз съм трамвайно придвижващ се цял живот. Това ми е естествената среда. Никога не съм се качвал в кола. Ако ми дадат 100 килограма злато да подкарам колата, не мога...
- Това обаче са едни много краткотрайни срещи. Подаряваш рисунките. Случвало ли ти се е след това някоя от тези жени да ти се обади?
- Няма жена, която съм нарисувал, ако имам възможност да не й сложа телефона си. Нарочно не си направих визитки, сега съжалявам, защото докато напиша телефона на жената, докато й подавам рисунката, ще взема да се претрепя някой път... Никога не се държа в трамвая и не падам:)
- Рисуваш прав?
- Понякога и седнал. Но като е претъпкан трамвая и рисувам някого, викам: "Я се мръдни малко, че рисувам, пречиш ми!"... Ти кат' ме потърси, по съвпадение три-четири жени ми се обадиха. Снощи се запознах с една поетеса, "испанката" се обяви че се нарича. И сутринта ми се обажда: "Искам да ти донеса сако за интервюто."
- Търсиш ли точна физическа прилика или се опитваш да хванеш характерното в едно лице?
- Това ми е драмата. Не съм от тези руски рисувачи, или прочутия Матис. Едната ми стратегия е да направя една виртуозна рисунка, почти нито една не съм направил такава... Това е тънкият момент: вълнувайки се от една жена, да предам повече, си губя бързия ритъм на виртуозност. Това вълнение при мене е изследователско. Екстремното максимума изважда, обаче когато гониш екстремност и едновременно с това изследваш, стават някой път малко тъжни работи. Виртуозното предаване е най-радващо хората. Така сме устроени - това, което с подсъзнанието хващаме, е най-голямото удоволствие.

*физиогномика

7 коментара:

pierrot каза...

Незнайно защо съм пропуснал първата ти статия за него, но сега направо ме остави без думи...
Хора като него са сенки, които винаги съм искал да видя наживо. Най - чистосърдечно ти завиждам, че си говорила с него... да се надявам, че като пуснат метрото до нас ще се прехвърли там и ще мога да го видя :)

Yana каза...

Ох, Яно, толкова да ти харесвам приказките... :)

Анонимен каза...

Ами и аз го видях:))) Не са само приказки,реален е,същия:) Прекрасен човек,когото срещнах на една сергия за стари книги и който ме заговори с :"Искаш ли да те рисувам?Страшно ми хареса гласа ти..."...Невероятно интересен човек,даже вече и портрет си имам:)) Изумена съм,за първи път срещам такъв типаж по софийските улици(с когото да осъществя контакт де:P) Запознах и мои приятелки.Между другото,действително познава черти от характера по ноздрите,устните,гласа и тн;) Днес дори сигурно пак ще го видя.Който проявява желание ,да мине някой път вечерта през Джимис до Славейков,ако има късмет ще го срещне;) А и няма как да не го познае:))Това от мен,чао:)

Анонимен каза...

Ами аз също го видях...вчера...и първоначално като ме попита дали искам да ме рисува помислих, че се шегува, но след час и половина като се засякохме пак тои вече ми беше направил бърз портрет и то много добър:))) Поговорихме си малко и установих е доста странен, но много приятен човек...такива почти ги няма в София..

k1pr1ela каза...

Много интересен човек...онзи ден и мен ме нарисува в Джимис:) Каза, че имал изложени картини в Градската галерия. Който е заинтересован може да отиде да ги види (до 1ви септември).
Жалко че хората гледат на него с насмешка...той поне е щастлив с това, което има.

MimBi каза...

Днес и аз станах 'жертва на художника' по неговите думи :) И мен ме нарисува, както и половината жени в градинката на Народния, включително едно мало кученце :) Естествено, че няма да роптаят хората, това е комплимент за тях. Септември Венце ще прави изложба...

Анонимен каза...

Да този човек е истински. И аз го срещтнах в трамвай 5. Това е истински творец.