разказ за рая и ада

Тази църква е на 200 години. Камък върху камък, невзрачна и малка. Няма как случайно да минеш покрай нея, защото село Долно Луково е южно от Ивайловград - на края на картата и на края на един път, който се вие като мустак към границата. И това притихнало село, като много други чудати и далечни места, си има апостол. Баба Стефана Димова. Пенсионирана учителка по български език. "Кратка или дълга беседа?", пита и проницателно ни оглежда, за да прецени интереса. Старото име на Долно Луково било Суванли, а турците го наричали Алтън Суванли. Храмът изниква насред дъбова гора. Тук през 1806-та къщи не е имало...

Църквата е построена за седмица. Изографисана от местен зограф, останал незнаен. И не всички канони са спазени. Жените и мъжете са влизали на различни места в малката църква, защото е двуделна. Мъжкото отделение - богато изписано, женското - почти монашески аскетично.

"Светлото - това е рая, тъммното - ада. Така си го е представял зографът. Някои от светиите държат бели кръстове, други - черни, а някои - книги. Тези с белите кръстове били измъчвани за Христовата вяра, онези с черните - освен че са измъчвани, са заемали някакъв духовен пост." Църквичката е реставрирана. С бои от растения. Черно, бяло, червено и оранжево. Има оголени участъци по стените, където смесването на глина и слама е видимо. "Акустиката е хубава, а ехо не се получава", разказва баба Стефана.

Не e от жените, които мирясват, като остареят. Дворът й е пълен с пране. Не се сърди, когато й прекъснеш домашна работа, за да дойде да ти отвори черквата. Заедно с внучката й, завършила история, издала книжка за двете църкви в Долно Луково с тираж 300 броя. Не много отдавна в селото дошла англичанката Ванеса. Тя не разбира български, баба Стефана знае само френски. Ръкомахали, ръкомахали и бившата учителка решила, че е време да издаде двуезична брошура за двете църкви, която да раздава на посетителите. С пари на познати и помощ оттук-оттам. Църквата "Св. св. Константин и Елена" в Долно Луково има СОТ. Свързана е с полицията в Ивайловград, защото местните полицейски началници също са почитатели на баба Стефана.