Пропускане към основното съдържание

О, Хенри или как останах без десерт


Най-голямата изненада за последните дни. Привечер преджапвам "Графа" и влизам в една от централните книжарници. Имам си едно наум още отпреди Коледа, когато излезе книгата на Георги Господинов с коледни истории. "О, Хенри" се казва. Разглеждам други неща, оставям си я за десерт. Обаче не я намирам на рафта. Решавам, че е някъде около касата, където са новите книги. "Свърши, купиха ги всичките" - тази реплика на продавачката е историческа за най-новите времена. "Всъщност историите в тази книга са седем, - казва Георги Господинов. - Трите са видими, четвъртата е скрита (законспирирана), петата - заснета, а шестата и седмата - нарисувани. Тя е почит към онова, от което са направени Коледите - закъснели дарове, души на прасета, истории за разминавания, в които има повече любов, отколкото във всички срещи на света... И една особена коледна тъга." Не че Георги Господинов не умее да си прави добра реклама и че понякога не ме дразни с прекомерното си медийно присъствие. Но фактът че няма и месец от излизането на книгата и тези няколко изречения като анотация, няколко интервюта тук-там и книгата вече я няма, само може да ме накара да се усмихвам. "За правото да сме сантиментални, книгите за големи да са с картинки, и дори в София да се случват чудеса и истории.” - това не е ли достатъчен повод българска книга да изчезне по-бързо от n-тия роман на Паулу Коелю....

Коментари