15 януари, 2008

за плюшените и ме/н/талните огради

Лента от червен плюш маркира зоната, в която става опасно за журналисти - питащи и снимащи. За откриването на новия парламентарен сезон председателят на НС Георги Пирински надмина себе си - маркира територия за депутати и... с лика на Ботев залости парламентарното кафене, така че журналята да не се смесват с хората в костюми и да не им спират сладката приказка. Единият кулоар ще бъде свободен от жужащи момичета с микрофони и момчета с камери. И ще осигури нечий илюзорен комфорт. Някой беше казал, че няма по-страшна ограда от тази, която човек сам поставя в ума си. От известно време насам оставам с впечатлението, че Георги Пирински харесва оградата като символ. Спомнете си масираните заграждения от парламента по време на учителската стачка. Мотивирани от неговите опасения. Пирински бе автор и на обяснението за космическите лъчения, които блокират пултовете за гласуване. И сега поредният нелеп ход: и без това неголямата, строена в зората на българските демократични времена преди десетилетия сграда да се раздели на зони. Решение с предизвестен от предишни проби провал.
Опитвам се да си представя нагледно как колегите гонят някого да го питат, той прескача или заобикаля символичното заграждение и вече е в безопасност. Или журналист попада в забраненото игрално поле. Ще бъде принудително изведен? Или: някой добронамерен депутат все пак се престрашава да доближи медийния кошер - той стои от едната страна на плюша, а те от другата. Без да забравят за разделителната линия: do not cross the line. Щеше да е смешно, ако не е абсурдно.

1 коментар:

Топблог каза...

Здравейте,

Каним ви да регистрирате блога си в блог класацията на България http://topblog24.com.

Поздрави Екипът на Топ Блог 24 :)