Пропускане към основното съдържание

Една удивителна история


"Имам една приятелка. Аз се обаждам на тази приятелка. Не говоря с нея за 5 години. Питам "Как е живот в България" и тя ми каже: "Аз имам една къща в един село. Никой не живее там. Ако ти искаш, можеш да ходиш."
Така канадката Надя Счепара се озовава в самоковското село Рельово. Надя е красива и усмихната млада жена, с руса коса почти до кръста. Била е в Азия и в Африка - в Камбоджа и Мароко... Говори приличен български. Разказът й продължава така:
"Аз заключвам телефон, купува билет, продавам моя пиано. Сега аз съм тук. "
Намесва се Станимир Костов, художник, чийто път се пресича с българските пътеки на Надя.
"Прекрасна история. Ние сме в кафе извън София. Решавам да си порисувам. Влиза Надя и отива на бара. Поръчва си вино. Помислих си: "Това момиче изглежда много добре, но със сигурност никога няма да си поговоря с нея. Скица след скица, тя идва с чаша вино и ме заговаря - "Мога ли да видя какво рисуваш? Аз идвам в България, за да рисувам."
С абсолютна искреност Надя споделя:
"В Рельово никой не говори френски или английски. Ако аз искам да купувам хляб, трябва да знам как да кажа "хляб". Моят първи дума беше: каминочистач и дърво, защото е много студено в тази къща. Каминочистач е една трудна дума.
Питали я за колко време е тук, а тя казвала: за зимата. Отговорът бил: "Ти си луда. Не можеш да живееш тук. Трябва ти печка."
Всеки в Рельово ще ви разкаже за Надя. Тя харесва тамошните пейзажи.
"Две празни къща и една къща - един човек живее. След това пак две празни. Има горе-долу 300 човек там. Всеки знае, че аз ходи до Самоков за интернет."
Питам я изненадват ли я с нещо хората в Рельово.
"Там аз разбирам, че има сърце. Рисувам кравите и ме питат: "Рисуваш ли?" Кога рисувам път, всеки кола спират: "Може ли да вижда какво ти правиш?"
На една от картините - портрет на възрастен жител на Рельово.
"Той сяда там...", замисля се Надя и продължава на английски: "He's sitting there every day at the same place and he doesn't move".


P.S. Това е история, която си припомних по Коледа. Тя е от пролетта на старата година. Не знам къде е Надя сега.

Коментари

  1. Много хубава история. Интересно ми какво е станало с нея. Не знам, защо се чудим на такива хора като идват в България. За тях българските села са толкова романтични и тайнствени. Като спрели във времето частици от историята.

    ОтговорИзтриване
  2. Ами, да - наистина спрялото време, запазените вещи от миналото, "сърцето"...както казва Надя. Чудя се защо ние не забелязваме точно тези неща и се хвърляме на "екзотиката" в други страни:) Имаме си цяла "ракла на тайните" тук:)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар