15 януари, 2008

геометрия на снежинката

Снощи валеше по онзи вълшебен начин, който само децата забелязват, защото вдигат глава нагоре, право към небето и имат търпение да проследят полета на снежинките. Замислих се откога не съм стояла така, да ги гледам как се спускат от тъмното небе, а във видимата част да ги осветява синкавата улична светлина. После погледнах надолу, където най-"чистите" отпечатъци в наскоро приземилия се сняг бяха тези от малки кучешки лапи. Кръстосали се със стъпките на десетки незнайни хора, отнесли през пресния сняг незнайните си мисли. Слушах през това време по радиото репортажи от цигански домове за тяхната нова година, за трапезата, за благословиите. Хубав мъжки глас позапя ритуална песен, която се изпълнява на този празник, през мразовития януари. Сетих се, че на топло ме чакат хубави книги, "Не се сърди човече" и разни днешни негови "братовчеди" и... изплува старата истина - колко малко му трябва на човек. Дори само някакви си снежинки.

снимка: уикипедия

2 коментара:

Пламен каза...

... или топло мляко с карамел ;-)

тези си ги виждала, нали?

яна боянова каза...

Съвършени са:)