10 ноември, 2007

градски пророци

В една галерия часове преди една изложба се разхожда като привидение странен човек. Косата му е прорасла почти до раменете, дланите му - полуоблечени в кожени ръкавици без пръсти, а върховете на пръстите му са почернели от молива, който държи. Очила с дебели рамки, лепени с дебела черна лепенка. Размъкната карирана зимна риза, върху нея - размъкнат пуловер. Очите му светят като на човек, който вижда повече от останалите или поне има повече време и инат да забелязва детайли, да гледа под повърхността... Рисува си нещо, като бърка с четка в тумбесто шишенце със златиста течност, подобна на искрящ женски лак. Знае, че отивам по работа, но държи преди да тръгна да седна за 5 минути срещу него, да ме рисува. Навън припръсква загадъчно сняг, на толкова ситни точици, почти гранично състояние с дъжда. Закъснявам, но тези 5 минути си струват.
Прави шаржове, несбъдната мечта - карикатурист във вестник.
"Знаете ли каква е моята роля на откриването довечера?, пита. "На чучело" - усмихва се, без да дочака отговор. "В костюм един размер по-голям". Може и да се шегува. А може и да ми казва истината - изложбата е всъщност инсталация на едно пътуване, след падането на граници и визи и през личната емоция на участниците "чете" големите събития.
"Рисувам в трамвая. Вече ме познават и не ме глобяват. Рисувам женски портрети. И никога не падам, докато трамваят се движи:)"
Добър е в разглеждането на лица и хора. В чертите на лицето отсява основни нишки в характера - за художника т.нар. физиогномика е особено важна. Говори ми и на мен, докато върху златист кръг скицира с черния си молив главата ми. В думите му има и самоирония, и проницателност за другите, но знае къде да спре и къде започва личното.
Обзалагам се, че в трамвая много хора го гледат като луд, много вероятно се дръпват от него, други му се смеят. Защото сме свикнали да се движим по коловоза на разпознаваемото, сигурното и обичайното. Такива хора плашат останалите. Защото са много директни и не шикалкавят. Но са като градски пророци. Ако имаш любопитството да поговориш с тях.

Няма коментари: