12 ноември, 2007

паметници на забравата

Като прочетох "Пазете се от падащи паметници", си припомних още едно място, където цветовете, зидовете, оградите, също се разпадат. Страхотно място, скрито зад няколко километра широки завои в отбивка от пътя Гоце Делчев - Сатовча. Меки хълмове, тихи улички, стар мирис на дим и безлюдно замъглени прозорци. Калта е повече от камъните. И там преустрояването на къща става с триста и трийсет подписа и разрешителни, а държавата е забравила за оцеляването на тези стари къщи-паметници. За разлика от Турция, където частният собственик на сгради от фонда на културното наследство е ухажван по най-различни начини от държавата - безвъзмездни целеви средства за ремонти, нулеви данъци - това го разказаха хора от турското министерство на туризма. Та, мястото, за което разказват снимките, се казва Долен и също като Ковачевица е... "археологически резерват".












3 коментара:

Георги Грънчаров каза...

Яко! Чувал съм за Сатовча от познати, но не си представях, че изглежда така. Определено съм любопитен да го видя. Ей такива къщички какъв материал за снимки, вдъхновения и изследвания са... Юху!

яна боянова каза...

Долен е все още некомерсиален и незасегнат от етноснобизма на Лещен и Ковачевица. Няма къде да се спи, все още се "държи" затворено към туриста, но е красиво, тихо, далечно...

Георги Грънчаров каза...

Е, ако и там заложат на "селския туризъм" и почнат да правят кръчми с черешови топчета и портрети на мустакати войводи, и там ще стане поредното Банско...