16 ноември, 2007

"альоша от бутилката"

Правилото е всеки нов скандал да измества предишния, всяка режисирана шумотевица да отвлича медийно вниманието от по-важни случки, а най-гафообразните решения да се взимат в петък. Защото събота и неделя се търкулват по-безболезнено в медиите, а до понеделник вече е "изтекла много вода". Така media sapiens бързо натрупва в краткотрайната си памет оглушителна смес от политическа фехтовка/избори/, битови идиотщини/кражби на опасни кабели и силен ток у дома/ и светски клюки/тук се затруднявам да посоча последните/.
Преди време цитирах Финци младши за кратката памет. Напоследък обаче забелязвам вълна на настоятелна памет в блоговете. Почти по едно и също време Юлиан Попов, Абагар и Еленко отвориха дума за паметника в градинката на НДК. Комитата започна широкомащабна акция за гранд-хотел България, а Иван пусна "Альоша от бутилката" и настана бурен спор. Кой, къде, какви паметници да слага и да маха. Какво значат. Кой се сеща за тях. Кой е окупатор или скулптор-некадърник... Че даже и оставки бяха поискани. В мрежата е петицията за спасяването на зала "България". Като символ и памет. Грънчаров написа хубава статия за датите и паметта.
Това натрупване ми се струва важно. Несъответствието между краткотрайната памет, с която "измиваме витрината" след всяка порция новини и тази по-настоятелна памет, която разпитва, припомня, размахва знаците на миналото - като присъствие днес. Здравословно несъответствие. Което дава надежда, че една от "детските болести" на демокрацията - безпосочния гняв и отрицание преминава в търсене на по-далечен смисъл: и назад, и напред във времето. Това е отлепване от мисълта за днес, с която живяхме повечето от последните 17-18 години. Фактът, че паметниците будят толкова шарени реакции днес, а не през 90-та, е успокояващ. Преминаваме отвъд "вестите от деня" - отвъд ръчното броене на бюлетини, "състезанието с един кон за шеф на Върховния касационен съд, нелепиците на Кузов за затвора за полови инфекции... В тази игра на трайното и нетрайното застават редом паметниците и моловете. Знаците на памет и днешните хитове.

Няма коментари: