30 ноември, 2007

ежедневие на безсмислените трагедии

Мануела се събуди от кома, месеци след катастрофата с Максим Стависки. Кома, която вероятно за близките й е била път сред безкрая. Англичанка бе нахапана до смърт от улични кучета. Бомба, заложена за лице от „криминалния контингент” изкоруби половин блок и рани една жена. Поредната мина взе живота на трима миньори. Това са само „новини” от последните три-четири дни. За пореден път звучат неубедителни, полувиновни гласове кой, защо и как е трябвало нещо да направи, за да не осъмват поредните миньорски семейства с черни ленти по вратите. За пореден път безсмислени обяснения, пълни с термини от минното дело, пълнят ефира, за да се окаже, че и тази трагедия е НЕЯСНА, ИЗЛИШНА, ОТВРАТИТЕЛНА. Нехайството, с което преживяваме подобни случаи, е необяснимо. Те стават част от житейския и медийния ни пейзаж - на шофьорски безумия, административно дебелокожие, криминална вакханалия. Всеки идиот може да ви унищожи апартамента или да ви сгази на пешеходна пътека. Всеки „инвеститор” може да поиска да превърне ценна сграда в МОЛ. Спиране на ток може да причини смъртта на недоносено бебе. Чиновникът Х може години наред да не направи ей толкова мъничко, за да стане трудът на някакви хора по-сигурен, по-нормален, а не да влизат на работното си място „като на война” /така казват миньорите/, с неяснотата дали ще излязат. Няма последици от лошите новини - те са във вечен кръговрат, във вечния ни календар. И като наближи Коледа, ставаме суеверни. Защото вместо чудеса, се случват… трагедии /Кербала, Индиго/. И като няма последици, всеки си прави каквото иска, а общото впечатление е „няма оправия”. На пътя правилата са за баламите, защото се знае, че глобите и полицейските проверки са фарс. На депутатите им пораснаха ръцете от протягане към чуждите карти и съседните бутони. И им е все едно дали им снимат всеки ден това упражнение, защото няма последици. Деца на 4 години се нагълтват с хапчета, защото някой не си е бил на мястото, не се е съобразил, не е проверил, или просто не е имал време. На „инвеститорите” не им пука за безопасността, защото ги глобяват символично. Сякаш сме в лабиринт на безсмислените трагедии, нелепите загуби, ненормалната „новина”, която става ежедневие. Най-лошо е усещането, че всяка злощастна случка може да се повтори. Не защото никой не е застрахован срещу случайности, а защото нямаме усещането за време – да направим нещо днес, за да е видим ефектът утре. Намаляването на пораженията – ето в това хич, ама хич не ни бива.

Няма коментари: