Пропускане към основното съдържание

нещастници

Българите се делят на две групи - велики българи и нещастни българи. И това е трайно положение. През 2005-та година от едно проучване излезе, че "стресът на прехода поставя българите сред най-нещастните в света". Година по-рано картината беше същата. Според версия от началото на тази година бяхме и най-нещастните в ЕС, макар и току-що пристъпили прага. Тогава "Дневник" написа: "Нещастни, по-нещастни, българи". Съвсем наскоро французи отчетоха, че румънците и българите сме най-нещастните в света. А сега друг източник - холандски, пак ни поставя на дъното на таблицата на оплаквачите, мрънкачите, песимистите, казват по новините. Работата се откроява сред основните душмани на българина и причина за неговото нещастие. И така, нещастието е карма, ежедневие, даже мисия. Склонността да си изговорим първо лошото - дълг. Усмивката - лукс, а не навик. Така излиза. Припомням нескромно онова, което писах за намусеното човече като национален символ. Какво може да направи нация от нещастници? Накъде да върви? Какви деца да отглежда? Потиснати, завистливи, недоволни, уморени, вечно омърлушени? И като определиш себе си като нещастен, как се будиш сутрин? Как гледаш на света? Какво искаш? Някой да ти поднесе щастието на тепсия?

Коментари

  1. Ами това намръщено човече, според мен, характеризира нашата народопсихология.Пополярен е израза - "много хубаво не е на добро".Не сте ли срещали познати, които не смеят да се похвалят,защото незнаят какво ги чака в утрешния ден.Ние сме закърмени с вечното притеснение за белите пари за черни дни,всеки според чергата си и т.н.Но за мен е много показателна за начина на живот и мислене на българина шопската "мъдрост"-"не е важно мене да ми е добре-важно е на Вуте да е зле".Ако искаме обаче да бъдем равностойни европейци трябва да се преборим с някои оставени ни в наследство от преди два века черти в характера.Но е много трудно...Хайде! Вдигнете глави, усмихнете се и вижте какви красиви, достойни и можещи хора вървят до вас!

    ОтговорИзтриване
  2. Аз съм изумена, чевъпреки промените, въпреки възможностите на днешния ден, въпреки децата зад граница и това, че почти всеки кара кола и ходи на море в Гърция, т.е. стандартът е по-различен отпреди 10 или 20 години, тази дефиниция на нещастието не помръдва. Ако и онези в групата 20-35 години преобладаващо се определят като нещастни, значи нещата не са съвсем наред... Трябва да се научим малко по-усмихнато да се самоизразяваме, така е. И да оставим в миналото и шопските максими, и вечните притеснения за утре, които засенчват щастието днес.

    ОтговорИзтриване
  3. Толкова ли са сигурни тези изследвания?

    ОтговорИзтриване
  4. Не знам по каква система ги правят; нямам време да се разтърся в мрежата - вероятно го има този "барометър на щастието". Предполагам, че им задават и ред други въпроси, не само "чувствате ли се щастлив/а"... Мерките за самочувствие и самодоволство са много:)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар