27 ноември, 2007

солун с букви

Солун е като парченце цветен локум. Спокоен/въпреки трафика и разкопания за метро център/ и подреден, приятелски настроен град. С продавачи на сусамени гевреци по улиците и китайци с преносими табли с джунджурии, с малки масички за кафе и много цигарен дим в кафенетата, където се пуши много, в метални пепелници. В нишите пред църквите, на тротоара, постоянно горят свещички, които минувачите палят и след бързо прекръстване, продължават. Откъм крепостта, която е като яка на града, се спускаш по малки еднопосочни улички с десетки таверни, малки магазинчета и къщички. Църквите са навсякъде между по-новите сгради. Кинофестивалът е разположен в халета на пристанището, превърнати по европроект в арт-център, съвсем до историческата "солунска митница". Кафенетата не се пълнят от ранни зори като тук, а витрините на магазините са много класически, за разлика от тукашния визуален разнобой. Тентите и капаците на прозорците са в най-различни цветове, а по балконите е пълно с малки палми. Край будките за вестници, дъвки и дреболии стоят купчини неразопаковани списания, а по един брой от вестниците виси, закачен с щипки за пране и който иска спира и чете. Малките моторчета са спасителен превоз също като в Италия, а музеят на византийската култура е толкова и древен, и модерен, че си е спечелил определението "музей на Европа" преди няколко години. Следобедното слънце осветява крайбрежния булевард точно като на картичките, а левият палец на крака на Аристотел наистина е побелял от ръцете на хилядите туристи, които се снимат до паметника му, хванати за него. Клаксоните свирят по цял ден не от нерви, а защото тамошните шофьори така си общуват, натискат ги и за добро, и за лошо. Стъмва се и крайбрежният булевард оживява. Върху капучиното слагат две-три зрънца кафе и щипка канела.

1 коментар:

Анонимен каза...

Солун е чудесен. И гърците. Отивам през декември да се "потопя" и да пия кафе с канела