28 ноември, 2007

демокрацията като трилър


От известно време се чудя на Тихомир Безлов. Защо приема всякакви покани за участие в откровено безсмислени интервюта. Заради ореола, който си създаде преди време на човек, научил някакви тайни за подземния свят и от време на време трябва да ги споделя с публиката. Вероятно помните нарко-схемите, които Центърът за изследване на демокрацията извади преди време и те бяха отпечатани във всички вестници - човечетата от различните банди бяха в различен цвят, бяха назовани кварталните тартори и т.н. Преди години Центърът за изследване на демокрацията правеше нелоши конференции и нелоши проекти. После имаше порно-скандал. А от доста време насам ме мъчи усещането, че изследването на демокрацията е основно изследване на престъпната й страна и то основно изследване на Тихомир Безлов. Някоя медиа все си намира повод да го пита за "актуалното състояние на наркопазара" и той като един истински диспечер се отзовава. Снощи по Канала се яви по повод случая "Краус" - отвлечения син на бившия транспортен министър, за да разкаже, че отвличането на деца било най-подходящият и изпитан начин да се вземе откуп от семейството. Нямаше да се сетя.
Това е синдромът на "знаещия тайните", който работи в медийното поле вече години наред. Нарочваме си някого, който вече е пускал на публиката някакви задкулисни пикантерии и той се превръща в доживотен хроникьор. Продължава да говори години наред, дори и когато вече няма тайни за разказване. Така беше с бившия МВР-секретар Цвятко Цветков, така беше с някои бивши "шефове на баретите"/ама как звучи само... истински съспенс/. Така е с бившия зам. военен министър Велизар Шаламанов или с Димитър Йончев - днес "експерти по сигурността", които от време на време излизат на "трибунката". Че годините от 89-та насам си бяха истински трилър, дума да няма, но тази история с хората, които са много навътре в тайните процеси и горят от желание да ни ги преразказват, вече започва да става досадна.

2 коментара:

CresceNet каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...

Политическият театър е богат на пиеси и безброй роли.