11 ноември, 2007

видеотеките като спомен

Сняг и вятър, гледани през прозореца. А прозорецът гледа към една много бивша квартална видеотека, в която някога и аз работех. С форма на коридор, точно до входа на многоетажен блок, видеотеката през онези, още студентски за мен години - преди 98-ма, беше малко, задушно и много... клубно място. На пода имаше балатум, а зад вратата кофа с парцал. От онези рошавите, на фитили, с който вечер измивах пътечката между компютъра /май 486-ца/ и входната врата и за да не правя стъпки обратно, изчаквах навън да изсъхне и заключвах.
Видеотеката вероятно нямаше и 5 кв. м. площ, но там съм водила едни от най-смислените разговори за филми. Влизаха хора всякакви - на такова място, ако имаш желание, ставаш непрофесионален психолог, влизаш под кожата на различни типажи, знаеш кой какво харесва и му го пазиш... защото по онова време филми се наемаха всеки ден, не по един, по няколко. Някои оставаха на тясното столче пред тясното ми бюро по час или два, пиехме кафе, а върволицата от клиенти не секваше. Деца, любители на екшъни, които гледат само това, любителите на драми, които също не отстъпват от това естетическо решение и не правят стъпка встрани към филм, който не попада в тази категория:) Разказвах им допълнително неща около даден филм, спорехме за разни актьори, абе, като в квартално кафене. Всеки се чувстваше специален и разпознаваем - като вкусове, като странности, като нагласа към живота.
Зимата се топлехме с печка в краката, но помагаха и някакви тръби от инсталацията на блока, минаващи зад близката стена. Обичах понеделниците, защото тогава идваха новите филми, заедно с новите плакати. Идваха и пиратски копия на най-чаканите и касови филми, но това си беше в реда на нещата. "Александра" тепърва набираше сила, преди да помете и заличи повечето квартални видеотеки. Миналата година във вестник "Сега" излезе хубава статия - "Залезът на кварталната видеотека". От време на време се сещам за това заглавие. Сещам се и за архива си от над 30 видеокасети с любими филми, които нито мога да гледам, нито да изхвърля. Споменът за онази видеотека е хем хубав, хем тъжен, защото тези малки и мрачни местенца на прехода, където по стар български обичай се въртят новините от квартала, вече липсват. Кварталните бакалии поизчезнаха. Гаражните кафенета също се топят. Но остават фризьорките и дрехите втора употреба.

1 коментар:

Комитата каза...

ха, познавам авторката на статията в сега отлично.

Според мен всичко дойде от неадекватността на мейджърите към новото време и те повлякоха със себе си всички, които разчитаха на продуктите им да правят бизнес.