19 ноември, 2007

паралелна българия

Те са живи. Не легендите. Не призраците. А те - умилителните образи от соц-естрадата, без които не идваше Нова година. Сутринта, докато изгазя калта от детската градина до спирката, само в моя квартал, видях плакати за две пресни събития - концерти на Ритон и на Георги Христов. Наскоро бе поредния, вече приближаващ знака "безкрайност" концерт на Лили Иванова, Васил Найденов пее в "Дали". Като върна лентата назад, по уличните стълбове от обичайния ми дневен маршрут само през миналата една година съм виждала още: Кичка Бодурова, Фамилия Тоника. Има си една публика, която въпреки драстичните визуални, социални, квартални и ментални промени на т.нар. демокрация, си остава публика на тези звезди. Ходи по концерти, дава им тонус, легитимира ги като гласове, като лица, като марки. Вече може и да няма крем за бръснене "Каро", или грамофонни плочи с приказки, или опашки в книжарниците за "Птиците умират сами", но те са тук. Естрадните хитове. Застиналата естрадна реалност - Веселин Маринов, "ама такова хубаво момче", казва една близка баба. Мими Иванова се "върна след 15-годишна пауза". Сигнал. Щях да забравя Нели Рангелова, Маргарита Хранова, Йорданка Христова. Сетете се за някой, който не се е върнал? Това ме връща мен към темата за носталгията и нейните ниши днес. "Естрадните лъвове" са сред малкото марки на соц-битието, които оцеляха недокоснати от промените. Разбира се, докоснати от козметичните вълшебства, за да бъдат... същите. Но естрадните образи от афишите по стълбовете се оказаха визуална константа. Те са феномен, който новите времена не успяха да пометат. Новини на килограм от ретро-естрадата тук. Официален сайт на дует "Шик". Покана за юбилеен концерт на "Кукери" във Военния клуб в Русе.

11 коментара:

komitata каза...

голяма част от тях са наистина добри музиканти с отлично сценично присъствие и поведение. добра музика, добри текстове, добави и сантимента от младостта и ето ти готов успеха.

според мен е напълно нормално. тези, които не бяха добри май отшумяха отдавна отдавна.

petya каза...

снощи по канал 1, дует ритон оценяваха кандидатите за евровизия, сред които беше и маргарита хранова. еми, демоде стоеше. но може би това се отнасяше по-скоро за цялата продукция, отколкото само за нея.

яна боянова каза...

Кои бе, Комита, не бяха добри и отшумяха? Те всичките са си тук, с изключение на братя Аргирови, които странстваха някъде в чуждо...Росица Кирилова не съм я чувала наскоро:) Не го писах с лошо чувство, по-скоро с удивление, че толкова неща се промениха, станаха неузнаваеми, а тази музика остана. Обаче стои странно на фона на всичко останало.

Иван Бедров каза...

Защо слагаш сигнал в една редица с всички останали? И Сигнал, и Лили Иванова заслужават отделни рубрики. Те не са част от "Естрадата". Замислила ли си се къде са Жан Шейтанов или дует Шик?

яна боянова каза...

Защото и при Сигнал, и при Лили, и при Тоника, и при... се преплитат едни и същи времеви, идейни и емоционални несъответствия с днешния ден. Харесвам "Сигнал" преди да решат да си правят по-модерни редица парчета. Харесвам ги там, където бяха. Не харесвам втория живот на големите групи, защото няма как да повтори тръпката от първия. Дори ми беше тъжно да видя в едър план всички големи от чуждите, които дойдоха при нас със закъснение от 20-тина години, защото вече бяха много, много различни. А за Лили Иванова -отделната рубрика е за музиковедите. За мен тя е част от тази носталгична мозайка.

Георги Грънчаров каза...

Между другото, Сигнал, макар и да са овехтели като оловни войници, все още събират луди тълпи по концертите. Мои познати ми казаха, че на техни концерти в "Маската" по някое време спират да пускат хора в клуба, щото се пръска по шевовете. Има неща, които и след много години си остават непреходни. Това е нормално явление за света - вижте Блек Сабат, Ози ще се разпадне на сцената и ще умре, както подскача... Но са култ и са живи! И у нас си имаме образци, което е хубаво :)

яна боянова каза...

Жоро, идеята не е да подценява който и да било от тези хора. Те очевидно си имат фенове и се продават и днес. Въпросът е в МАСОВОТО ИМ ПРИСЪСТВИЕ, в ОБРАЗИТЕ по стълбовете. Оттам тръгна цялата ми идея да напиша този постинг - никой не може да ме убеди, че всички те са велики и непреходни. Но ги има и това е феномен.

Георги Грънчаров каза...

Яна, докато няма кой да ги замени, така ще е. :)

Честно казано, предпочитам да гледам плакати на Лили Иванова и Васко Кеца отколкото на голия Азис, награбил Китаеца пред Ректората...

яна боянова каза...

Ей, много трябва да се доизказвам по този текст:) Въпросът не е или-или, новите срещу старите. Защото ако е така - хитовете от едно време са също толкова слушаеми като някои нови песни на новите поп-звезди. Друг е въпросът дали тези естрадни "лъвове" опазиха част от публиката от чалгата? Онова, което мен ме смущава в цялата работа е поизветрелият блясък, многото photo shop белези и преправянето на стари хитове в нови ритми - "Светът е за двама", "Две праскови и две череши" и т.н. Малко на претоплен обяд прилича.

Анонимен каза...

Не е паралелна. Това е България. Жалко, защото за всичките тези години не постигнахме нещо по-стойностно. И слава Богу, че поне това съхранихме. А хората искат обяд, макар и претоплен.

Стойчо каза...

Няма лошо - нека пеят! Щом има публика - супер! Никой не може да ги обвини днес, че се ползват с протекции или нещо друго, за да пеят по клубовете.
Така се прави. А ако се появи някоя продуцентска компания с размаха и умението на Пайнер, но която да издава техните дискове - би било още по-добре. Дотогава - пеене по клубове и концерти му е майката.