12 ноември, 2007

слезте от колите бе, хора


Пак се сетих за "Пропадане" с Майкъл Дъглас. За задръстването, което отключи натрупания гняв. За бръмчащата муха в колата, която го извади от равновесие.
Сутрин в София. Недоспали шофьори с нервни маневри печелят сантиметър след сантиметър по асфалта, надхитряйки останалите - къде с грубост, къде с нарушение, къде с откровен непукизъм. Можеш да изслушаш половин сутрешен радиоблок, докато пъплиш сред "морето от ламарина" /дочут израз на случайна баба на случайна спирка/.
Привечер в София. Цветни ивици от размиващи се фарове и светофари. Дъждовна вода, която се стича от десетките чадъри по спирките. Тролеите ги няма, защото не могат да спазват графика от коли. Трябват ни летящи тролеи, паралелни трасета. Задушаващият трафик става все по-налуден. Все повече се измества и към по-късните вечерни часове, в които преди време прибирането с автомобил беше безпроблемно. Няма как. Всеки втори в този объркан, задръстен, неориентиран към хорския комфорт град, се е качил на кола. Автоманията добива нетърпими размери. Лели на средна възраст карат микробуси. Жени карат таксита. Всяко 20-годишно момиче с работа в рекламна агенция също кара. Повечето мъже пък ако не се движат с кола сигурно се чувстват непълноценни някак. Не че не се паркира по един час, но друго си е с кола. Пускаш си музика и преставаш да четеш по устните на съседите-шофьори колко си тъп и ненормален и колко са велики те. Всички карат. И всички увеличиха времето си за път из града. Откраднахме от времето за други хубави неща, плащайки лукса да се возим по един в колата. Защото е лукс харченето на толкова минути и часове в постоянен стрес на пътя. Вероятно си имаме си излишък: време и егоизъм. Май няма да карам скоро. Както е тръгнало, предпочитам да си чета в тролея или в метрото и на бърз ход да стигам до произволни точки в центъра пеша. Ако седя в кола, сигурно ще полудея като Майкъл Дъглас.

6 коментара:

Боян Юруков каза...

Този филм ще го гледам определено. Имам идеята да се преместя в София след няколко години. Ако положението е същото ще си купя мотопед.

А ако се направят алеи за колела ще съм страшно доволен. Аз така или иначе сега така се предвижвам основно.

яна боянова каза...

Гледай го непременно. Филмът е много точен портрет на градската лудост, личните проблеми и как тези двете могат да образуват взрив. Често в новините слушаме за стрелба в някое училище, в някое суперуредено общество, наскоро в скандинавските страни. Филмът е нещо подобно, но разказвя случая много по-детайлно:)
Сега не ти препоръчвам за София мотопед. Ако до няколко години не стане по-човешка средата, сигурно ще си търся друг град:)

Анонимен каза...

Много, много точно. А филма как да го открия?

яна боянова каза...

В интернет го има.

Боян Юруков каза...

Има го в Замундата като торент. Аз го свалих снощи. Днес ще го гледам.

Анонимен каза...

Хрумна ми нещо успокоително.Нали животът ни представлява това, което даваме. Представям си как се връща в живота на "властимащите" бъркотията, която ни сервират.