07 ноември, 2007

митологичното "равен старт"


Жив е той, жив е копнежът... по равния старт. Изумително, но го има все още - въпреки демокрацията, приватизацията, глобализацията. На родителската среща една твърда агитка от родители поддържаше тезата да се купят 32 еднакви несесера за децата, за да няма разплакани, сърдити, начумерени. И моливите, и острилките, и гланцовите блокчета. Всичко да е... еднакво. Като едно време. Когато имаше един вид тетрадки с тесни и широки редове и само един вид ароматизирани гумички. Помня как родители или роднини на някои съученици се връщаха от "чужбина" /едно далечно и приказно понятие/ и им носеха шарени и много различни несесери или кутии за моливи от тези на повечето деца, купени от книжарницата в училището. Помня колко невероятни ми изглеждаха. Но никога, даже преди 89-та и даже на 10 години, не съм правила детски трагедии от това, че другите имат нещо различно. Никога не са ми обяснявали, че трябва да бъда "като другите" и че всичко трябва да е "еднакво, за да не се сърдят другите". Още тогава си имаше по, по и най. Сегашните деца от малки разполагат с много варианти, виждат много варианти, свикват с много варианти. Знаят, че не може непременно и по всяко време да имат онова, "което има Гого". Или Пепи. Детска демокрация. "Животът е пъстро кафене", както се пееше в една песен. Хората умеят различни неща и живеят различно. Отнасят се различно към материалното. Купуват си различни дрехи. И някой ми обяснява, че в един момент гумата на Х трябва да бъде като гумата на Y. Дали X и Y ще мечтаят за еднакви неща, дали ще харесват едни и същи жени, дали и двамата ще пият бира и ще се усмихват на едни и същи вицове като пораснат? Дали ще имат еднакви страхове? Не. Но моливите и несесерите им трябва да са еднакви. Елементарно, но страшно като нагласа и като памет. Старите митове дремят в ъгъла. Старата наслада от това другият да не е много по-далеч от теб като постижения, благополучие, надежди. Хоризонтът на москвича. На тези хора вероятно и през ум не им минава, че с раждането си, според подредбата на звездите, линиите върху ръката, мястото, родителите, магиите... всички сме различни. Че няма равен старт още от там. Аз няма да купя несесер за 20лв., ще купя за 5. Ще купя и обикновени флумастри. Обаче някой да ми говори за сърдитото другарче, понеже розовото на едното пише малко по-розово, малко ме притеснява. Оцветява ми света в безкрайно сиво. Реди "тухлички в стената".

2 коментара:

Анонимен каза...

супер. А униформите?

яна боянова каза...

За униформите се отнася същото - нали не растем в униформи? Дори те да са еднакви, много други житейски и битови подробности за децата не са и излизат наяве, така или иначе. Носила съм униформа и не съм фен.