03 ноември, 2007

лесно намерено, лесно изгубено

Все повече се удивлявам на отношението на българите към парите. По два повода - незапомненото по народен ентусиазъм и мащаби купуване на гласове и пенсионерските измами по телефона. Две напълно разнородни явления, разкриващи две напълно разнородни склонности - жива е както нагласата да вземеш малко "аванта", да се сдобиеш с нещо без грам усилие, дори срещу гласа си като едно от малкото граждански средства за натиск, така и изначалната и невъзможна за проумяване доверчивост към непознати, дори когато става дума за даване на много пари.

Поредната телефонна кампания извади от джобовете на пловдивските пенсионери доста скътани пари. След врачанската серия, мними роднини продължават да правят телефонни удари в Бургас. Хората дават, въпреки абсурдните постановки "адвокати" и "следователи" да ги чакат по гари и да им звънят лично на вратите. Емоцията избива, разумът заспива, когато звънне някой "близък" и... даже гласът не буди съмнение. На жертвата се подхвърля тежък сюжет, който я вади от равновесие и тя забравя да пита дори за името. В сравнение с предишните сценарии: "бабо, изпращам ти лекарства от Америка, дай парите на Х" сега са включени черни елементи: "синът ви участва в катастрофа, лежи в ареста" и прочие.

Неотдавна Веселина Седларска написа поредния хубав текст - "Сашко, ти ли си?", тъкмо за телефонните измами, колко е лесно да "хлътнеш", да станеш съучастник на ненормалника, който изкарва пари по този начин. Препрочитам го и пак не мога да разбера защо българите обичаме толкова лесно да намираме и лесно да губим.

Няма коментари: