16 ноември, 2007

дядо мраз в цум

Никога не можех да стигна до вратата навреме, за да го хвана. Да го видя. Всеки път се разсейвах, омръзваше ми да вися в коридора и тъкмо когато си давах почивка в чакането, той звънеше. Дядо Мраз "по стар стил". Сега е безинтересно. Наднича от всяка витрина и всяка реклама. Скоро ще изнесат китайските пеещи с тенекиен глас Дядо Коледовци, които си въртят неестествено широкия ханш пред всеки магазин. По телевизията ще дават дежурния репортаж за училището за Дядо Коледов-ци, което неизменно развенчава идеята за единствения, неповторим, неуловим Дядо Коледа, чиито ботуши не се хлъзгат, докато се катери по покривите и хвърля през черните като катран комини лъскави пакети. Като ги видиш тези стотици червенокостюмирани мъже как спокойно и усмихнато ходят по някое авеню, всички чудеса се изпаряват. Дядо Коледа вече е поп-герой. Има си сайтове. Всяка година забърква специална коледна кока-кола. Раздава червени шапчици в моловете и кината. Дали това мултиплициране на образа го прави много по-малко значим, познат, предвидим за което и да е хлапе? Ако е по-наблюдателно, като се вгледа в снимките си от три поредни коледни тържества, то сигурно ще пита "защо е различен". Нали така някои са пораснали, като забелязали часовника на съседа върху ръката на Дядо Мраз. Краят на мистификацията се смята за малък край на детството. Всяка година той идваше в ЦУМ. За по-малките - някога ЦУМ беше меката на пазара, а преди Нова година насред снега от стиропор Дядо Мраз чакаше децата за снимки. Всяка година ми се искаше да се снимам до него, а не знам защо нямам такава снимка. Значи и това е било лукс. Снимка с Дядо Коледа. Лукс, който предпазва от разпадане чудото. Желанието, което се стаява за догодина. Нетърпението да го видиш пак. И забравения при вида на подаръците въпрос - а защо не чух стъпки пред вратата:)

2 коментара:

Анонимен каза...

Този блог е страхотен. Много истински. Като молитва е.

яна боянова каза...

прекрасни думи - благодаря