03 април, 2008

gsm

Мобилният станал на 35. Както и много други завоевания на цивилизацията като миксера и миялната машина, с които американците си служат отпреди последната голяма война, и мобилният дойде късно при нас.
Когато започнах да работя в радиото през пролетта на 2000-та година, събеседниците по най-актуалните теми се издирваха/това е точната дума/ в повечето случаи на стационарни телефони. Някои имаха мобифони. Думата мобифон постепенно започна да разширява значението си отвъд "мутрафон". Сега, когато някой даде стационарен телефон за връзка, настава леко напрежение, пауза и после: "а може ли и мобилен?" Има екзотични хора, които не са си купили мобилен телефон, не искат, отричат необходимостта от това чудо на деня, съпротивляват се до последно. Като изпращащите факс.
Когато родих детето си, нямах мобилен телефон, на който да ми звънят всички и да ме разпитват надълго и нашироко. В студения коридор на болницата имаше "булфон" или нещо подобно. И разговорите бяха кратки. Не помня откога не съм използвала уличен монетен телефон. Помня как Робърт де Ниро използваше такъв във филма "Да се влюбиш", когато уговаряше Мерил Стрийп да се видят тайно.
Сега мнозина заспиват с мобилния до главата си - за да ги събуди. Използват го за бележки, поздрави, калкулатор, радио, интернет, снимки, песни... универсалната вълшебна кутия. Необходим като водата. Денят без телефон е абсурд. Забравеният телефон носи повече стрес от непрекъснато звънящия. От всяка пазва стърчи жица на hands free. Трескаво се търси зарядно, когато батерията започне да заспива. Защото точно в този момент може да пропуснеш най-съдбоносния разговор. Там, където няма покритие, се чувстваш изоставен, далечен, ненужен, отвъд... целия грохот на света, в който звънящият мобилен телефон е естествен фон като дишането. Упорствах срещу два и повече апарата, а сега и аз ходя с два.
След седмица отивам в едно село, където няма телефони, няма и обществен транспорт. Такива са много места в България. Човекът, който ме покани да правя репортаж, е на 82 години и току-що си беше купил мобилен апарат на старо, за да се обажда на този-онзи. Ето как технологиите догонват и заличават изоставането, дело на грижовната държава. Хората да имат откъде линейка да повикат.

А помните ли телеграмите:) ?

снимки: handy.bg

1 коментар:

Пламен каза...

Преди 4 години. Бях в казарма - тогава за последно използвах "уличен" телефон, защото мобилните са забранени.

Днес пък за пореден път го забравих вкъщи...