"20 артекспедиции в Източните Родопи" - така се нарича квадратна черно-бяла книжка с документални интервюта с местни жители от селата около Кърджали. Книжката е част от цветния замисъл на арт-движение "Кръг" /което в Кърджали си има и галерия/ да превърне близкото до града село Дъждовница в гостоприемно място за художници, поети и всякакви експериментатори... през лятото. Преди време старото селско полуразрушено училище до джамията беше превърнато в арт-център с интернет, където се рисува върху камък, в двора се правят инсталации, а вече втора година провеждат празник на терлика /тази година изядоха 300-килограмова торта с формата на терлик/. Говори се на всякакви езици, турското селце малко трудно се поотпуснало, но приело постепенно странните гости и започнало да им готви местни гозби. И сега, като прелистване на стари снимки от лятото, се зачетох в книжката. 16 до 20 годишни хора - Бехрие Ишерин, Мюмюн Басри, Елица Мавродинова, Овсанна Черкишян и други са обикаляли къщи и дворове, за да проведат... етноинтервюта "на границата с репортажа". Разпитват малки и големи за мюсюлманските празници, едновремешните и сегашните сватби, погребенията, значението на турските имена, обрязването, молитвите за дъжд. Нали се сещате колко е обичайно да говориш за тези неща от местния бит и колко необичайно става, когато видиш, че разговорът се записва, за да "влезе в книга". Запазва се усещането за разговорния език, някои хора не знаят български и интервютата са водени на турски, после преведени, но авторовите бележки за поведението на разказвача много помагат да "влезеш" в ситуацията, да видиш, че човекът се притеснява и без камера, да чуеш някои турски легенди за джинове /духове/, чудовища и митични животни, семейни истории и спомени. Има текст към изложбата "Посветено на Нефиде"/името означава Лунна Роза/, първата жена с шофьорска книжка в Кърджали:) Тези "експедиции"- разговори в Източните Родопи отварят прозорчета към бита и мисленето на мюсюлманите, за които представите ни са стереотипни. Разбираш защо се прави мевлит/почерпка с молитва/ и как се пости през свещения месец, че на 6-ти май имат ритуали с вода и билки, много близки до християнските, както и защо правят толкова много чешми, как се къносват ръцете на булката...
Блог за невидимите граници между нещата: като доброто капучино, което е сладко, но едва загатнато нагарча
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриванеВ родопските села има особена атмосфера. Хората са съхранили добродетели с които в по-динамичните райони сме се разделили. Всъщност това е присъщо на малцинствените групи - относителното затваряне запазва традиции, отношения, правила, присъщи на друго време и наситени с други ценности. Когато усетиш този автентичен дъх на Родопите разбираш колко опустошителна е всъщност атаката на модерния свят. свят.
ОтговорИзтриване