Ако има човек, който винаги може да ви стопли душата: с няколко думи, с появяването си на екрана или с образите, които създава - това е Крикор Азарян. Много рядко в капризните покои на изкуството бродят толкова земни, интересни и дълбоки хора като него. Разказвачи на истории, събирачи на незабележими жестове и детайли и на мълчания. Онези, които "изваждат" от старите ракли на времето и литературата всичките му забравени въздишки, за да ги преоблекат на сцената и да ни кажат, че вкусът на колебанията, страховете и любовта си е един и същ и до днес. Сутринта го гледах по телевизията още преди първото сутрешно кафе. И не само заради това, че е магьосник, ми стана уютно и светло в тази намръщена сутрин. Просто толкова рядко по това време на деня в тв-ефира говорят мислещи, нестандартни, одухотворени хора, че появата им е не събитие, а по-скоро продължение на съня. Няма да забравя едно интервю с Крикор Азарян по "Хоризонт" на Коледа преди няколко години - разговор, който отваря една след друга врати към въображението и осъзнаването на всички преходни лудости, с които живеем. Говореха и за една малка, мила, днес вече забравена постъпка на кантонера, който откри и върна чанта с много пари. Разговорът завърши с думите на режисьора: "Напред към Горната земя..." Днес в сутрешния ефир Крикор Азарян спомена нещо много тъжно и много важно - че сме хубав народ, но като общество хич не ни бива. А това интервю, препечатано от вестник "Марица", е шарено и мъдро, засищащо глада за стойностни думи като филийка с мед, проблясващ на слънцето, когато си дете.
Коментари
Публикуване на коментар