01 октомври, 2007

политикът - супергерой




Вижте този човек. Има осанка на лидер още от младини. Неотстъпчивост някаква. Когато преди години се появиха първите му снимки с кимоно на тепиха, беше хем любопитно, хем сензационно, хем пикантно. Политическият pr не беше толкова нагъл. Днес да си политик с императорски замах и да имаш паралелен "различен образ", друго лице, друг стил, е просто част от ролята. И Путин разширява все повече присъствието си в "паралелните светове". Влиза в театъра. Все си мислех, че светските списания и биографичните четива са достатъчни за прелъстяване на публиката, но се оказва, че и театърът се поддаде на политическите преображения. Първата пиеса за руския лидер сигурно ще бъде хит. Според прогнозите, след излизането на "Ваканцията на президента" на сцена, театралният образ на Путин щял дълго да бъде популярен и актуален. Авторите изучавали речите и публичните изказвания на Путин, за да го мултиплицират максимално достоверно. Умишлено бил търсен образа на супергероя, който отива на Путин, както отиваше на Бойко Борисов в периода на дългото черно кожено манто. Изкуството все повече разтегля границите си към консумативния, продаваем образ и с дебелата четка използва жълтата боя, за да печели. Кому е нужен Путин на сцената? В някаква история за самолет в тайгата? На зрителя ли? Или на Путин? Толкова плиткоумно ли заживяхме, че приемаме политиците да "влязат" в едно по-тихо и по-съзерцателно пространство като изкуството? Толкова ли зацикли властта, че да пада на нивото на рекламните тениски? Путин ми е от най-любимите днешни супергерои. Снимките от фотосесията с военните панталони и въдицата бяха готини. И не на всеки се отдава това медийно обаяние. Но защо и в театъра?????

Няма коментари: