20 декември, 2007

червената лампичка "дискриминация"

Излезе интересно национално изследване на социолозите от "Скала" за нивата и разбирането за дискриминация у нас към септември тази година, с регионална извадка за Хасково и Кърджали. Което дава повод на утрешните вестници да излязат със заглавия като "Дискриминацията у нас - по-силна, отколкото в САШ през 60-те". Не е изненада, че 68% твърдят, че най-често срещаната дискриминация е на етническа основа. На второ място излиза признакът "възраст", а на трето - различните увреждания. По-любопитно и поучително е зачитането в детайлите. Например, че 40 % не могат да преценят дали им се е случвало да бъдат жертва на дискриминация, т.е. хората не знаят кое е дискриминация. Близо една трета от българите срещат затруднения да си общуват с човек от друг етнос. Едва една трета са съгласни, че децата с увреждания трябва да ходят в едно и също училище с "нормалните", а над 80% биха работили в една стая с човек с увреждания, но почти 50% биха се държали снизходително с него. Близо 80 на сто осъждат онези, които имат различна сексуална ориентация. Почти половината запитани не биха искали да работят с такъв човек на едно място, а над 70 % избягват да общуват с хомосексуалисти. Социолозите правят извода, че много от запитаните смятат дискриминацията за нещо нормално, че напрежението между българи и турци идва по линия на българите, че ромите повече не понасят българите, отколкото турците - българите. На въпроса "Бихте ли създали приятелство с мюсюлмани" положително отговарят почти 80%. Повече от 80 на сто не биха се съгласили детето им да сключи брак с ром/ка, към "не" за брак с турчин/туркиня клонят около 67%, а с българо-мохамеданин/мохамеданка - 60%.
За мен най-важният личен извод от това проучване е, че си живеем с мухлясалия псевдоморал на псевдотолерантност. В контраст с горепосочените отговори, на въпросите: "бихте ли наели на работа: хора с увреждания, бременни, млади хора без трудов стаж, хора над 50-годишна възраст, турци, роми" - преобладават, на места категорично, отговорите "да". Това да ви се разминава с действителността? На теория доста неща звучат добре, в живота - страховете от Другия са повече от нормалното. Eдин по един си заминават митовете, които сме отглеждали за себе си. Един от тях - за толерантния народ. Процентите в това изследване наистина са важни да се самоубедим, че имаме проблем. Който в мрежата може да има най-безобидната за мнозина форма на сайт... за цигански шеги.

P.S. Използвам терминология от самите въпроси на изследването, както е задавана на анкетираните.

7 коментара:

Боян Юруков каза...

Това, което аз знам:
- циганите се мразят един друг, после турците и чак накрая българите
- турците в селата в Кърждалийско ги учат, че този регйон е най-богатият в България и едва ли не дърпа страната напред. И го вярват. Срещали сме син на турчин емигрант в Германия, който го разправяше наляво, надясно.
- дискриминацията по етнос много зависи в кой регион си и какви проблеми имаш с него
- не мога да се отнеса сериозно към циганските правозащитни организации, при условие, че Цветелин Кънчев е главатаря на Евророма.

яна боянова каза...

Затворените общности по-лесно се манипулират. Докато има затворени общности на малцинствата в този им безумен вид, ще е така. Този, дето вече е видял и други неща, дали още твърди, че Кърджали дърпа България напред? Вярно е, че във всеки регион е различно. Че като се откъсне от свития си хоризонт и получи по-добро образование или дойде да работи в София, човекът от Лудогорието или Родопите ще се пребори и с някои собствени резерви и заблуди. Но ако оставим настрана етническите недоразумения и взаимните ни грешки, доста страшна е картината с другите цифри - за другите различни - там сме много далече от наричащите себе си "модерни общества".

Георги Грънчаров каза...

Ето го и моят коментар, който бях обещал още отдавна, но поради липса на време изостана:
Дискриминация винаги е имало и винаги ще има - независимо дали говорим за Бананова Република България или за Кралство Великобритания. дискриминацията се поражда от предразсъдъците, които пък са толкова вкоренени в човешката психика, толкова същностни и обозначаващи хората като такива, че и да искаме, не можем да се отърсим от това да възприемаме другия като "друг". В България цял куп организации следят дали някъде няма някой дискриминиран, за да почнат да надават вой, все едно тук е родината на тази дума. А тя е супер древна, родее се с ксенофобията и просто крещи: "Не искам продавачката в магазина да е циганка/негърка/индианка/еврейка!" Издигната е в култ и държавна политика в Третия Райх, но съществува навсякъде - в Македония наскоро набиха мой приятел на концерт, защото бил българин (случаи като този са адски много в нашата съседка). Въпросът пък защо съществува дискриминиращо отношение към етносите в медиите има много прост отговор - защото вестниците се списват от хора като мен, като теб, като Пешо от Стралджа, голяма част от които също крещят наум: "Не искам продавачка циганка в магазина!" Крещят го, защото за тях това е нормалната реакция и те искат хлябът им да не се пипа от циганки, макар вероятно да има поне един българин-хлебар, който поне веднъж се е изплюл в тестото, докато го е месил.
При положение, че срещат одобрението на редакцията си, а понякога и окуражаване, както видимо е във вестници като "Стандарт", "Телеграф", "Новинар", те дават в известна степен воля на предразсъдъците. Аз не мога да кажа, че това, което правят, е 100% лошо и трябва да ги бием с пръчка. Всичко е провокирано от ежедневието ни, от психологията ни като народ - все едно да ръчкаме в "мита" Батак!

За да ...намалим (не казвам изличим, защото е невъзможно) влиянието на предразсъдъците, за да няма груба дискриминация, трябва да има двустранен процес, а пък за това е нужно много сериозност и компетентност - за дискусия, не за спорове. Но същото е и на Запад, какво си мислим ние?! Я вижте Англия и Италия - откровено дискриминиращи и брутално обиждащи публикации заляха печата с хули против хората от Източна Европа - румънци, българи и т.н. Но все пак вестниците, макар да са огромен генератор на обществено мнение, те не са цялата монета, а само едната й страна...

яна боянова каза...

Колкото и да са "вкоренени" тези вътрешни стереотипи, е страшно примитивно да ги вадим на показ ежедневно, това е равнозначно на: ами, дайте да си живеем като в древността, защото и без това си носим "отвътре" някакъв код, който не се променя много с времето или: ами, дайте да не спазваме законите, защото по природа сме си диваци. Това е един от най-трудните въпроси на днешното време - да си отговориш колко не харесваш различния, колко ти е все едно за него, колко може някой различен да те разубеди и да си преразгледаш предразсъдъците...А медиите не могат да се оправдават, че "времето е такова", защото те задават донякъде тона и лексиката на това време. И ако преди дни написах, че не можем да се осланяме на медиите да ни казват кое е морално и кое не, в случаи като тези с "дискриминацията" е много показателно коя медиа как реагира -дали първосигнално и по "масовата струна" или малко по-родеещо се с разума. Големият проблем на всички "дискусии" у нас е, че страшно много емоция влагаме в тях, всичко е на живот и смърт, а това замъглява сетивата.

GaN каза...

Ако трябва да анализирам това, ще стане много дълъг коментар, но искам да ви обърна внимание на няколко неща:

Регионална извадка - Кърджали и Хасково! Удържайте това в съзнанието си, когато четете данните.

Понеже съм работил като анкетьор за социологическа агенция и доста съм обикалял из градовете, искам да ви кажа, че профилът на анкетираните лица е най-често "баби пенсионерки" или безработни или майки, защото те са по това време вкъщи, когато се отива да се анкетира. Разбира се, един добър социолог забелязва веднага изкривяването и го коригира, но опира до опита, нюха и професионализма на социолога :)

Имайте и това предвид, когато четете данните и си правите изводи.

Само да направя уговорката, че не знам конкретното изследване по какъв "модел" е направено, защото и това е важно за представителността :)

Ema Iv. каза...

Това изречение ме озадачава: "Например, че 40 % не могат да преценят дали им се е случвало да бъдат жертва на дискриминация, т.е. хората не знаят кое е дискриминация"

Губи ми се елементарната житейска логика - ако хората НЕ СЕ ЧУВСТВАТ ДИСКРИМИНИРАНИ И НЕ ЗНАЯТ КАКВО Е ДИСКРИМИНАЦИЯ, как ТОГАВА ЩЕ ИМА ДИСКРИМИНАЦИЯ? Очевидно изследването си служи с европейски мерки, които не съответстват на усещането за лично достойнство на хората в България. Съответно за по-вярно изследване на дискриминацията в БГ трябва да се имат предвид и други фактори. Например: културни и традиционни нагласи на населението. Тези изследвания са опит да си сравняваме п...ките (показателите, искам да кажа:))) с европейските, при условие, че в Българското общество действат съвсем различни принципи, които са по-скоро източни. И, какво лошо има в източните принципи на общуване? По-лоши са опитите да се ползват и правят статистически данни, без да се знаят корените на нещата.

яна боянова каза...

Проблемът е в ниските ни критерии -затова на 40% им се губи смисълан апонятието. Когато дълги години си бил мачкан и моделиран като жертва в едно общество, няма как изведнъж да си вдигнеш летвата и да кажеш: я, ама тези ме дискриминират. Самите хора от Комисията за защита от дискриминация, които гледат доста интересни житейски жалби, признават, че много "ответници" се учудват, че били извършили дискриминация по смисъла на закона:) А на Изтока нищо му няма, освен неглижирането на правилата. И когато иска да напредне и да се наклони към Запада, трябва да зачете някои от правилата му, вкл. по линия на дискриминацията.