23 декември, 2007

турски поети, родени през 70-те

Брашняна супа, черешова ракия и малко време
Гьокченур,Ч.


Тук съм си добре
под евкалиптовите листи, банановите сенки,
разпукващите се нарове, тук
обядваме с нощите,
пием закумова ракия, разговаряме с рибарите,
на връщане от рязането на тръстиките казват,
реката разбира защо всичко прилича на дъжда.
Местните хора не знаят, че под едно русло текат две реки,
една върху друга,
притиснати силно.
Успоредни на слънцето, две реки прилични отдалеч на две прегърнати змии
в любовна ласка.
Тук съм си добре,
тук в кралството на мухите
ме дадоха стая с изглед към реката
брашняна чорба, черешова ракия и малко време ми дадоха.
Хората, - казах на доктора, в миналото не са мислили с думи,
когато слънцето е било като рибена люспа върху небето,
но им дошъл в повече безкрая да мислят в образи, затова
са уйдурдисали малко наброй думички,
а докторът не вярваше,
че времето носи свойствата на дъжда.

Времето като змиорка се изплъзва от нашата раздяла
тук варосваме дърветата, поправяме пристана,
опитваме се да говорим с удължаващите се и скъсяващи се сенки на дърветата.
Вчера срещнахме пастир на две пчели, връщащи се от наблюдателницата
на пожара, това е гора, казаха,
може би обяснявайки съществуването си.
Това са гори, им отвърнах, това са гори!
Местните хора не виждат, че насред гората е спряла друга гора
на дъжд прилича, погледнеш ли я отдалеч.

Тук съм си добре,
денем гледам планината, вечер тайно пиша.
От писането ставал човекът по-самотен,
но на това не вярвам.

Няма коментари: