13 декември, 2007

скъсаният лист на омразата

Грънчаров рече да разкажа малко за наградата "Димитър Пешев". Може пък да ви стане интересно, знам ли:) Изработена е от скулптора Васко Василев. Символизира скъсан лист хартия, чиито "крила" са съединени с безопасна игла, т.е. пукнатините помежду ни. Дават я в края на календарната година в категории радио, ТВ, преса - "за етническа и верска толерантност в медиите", "за принос към преодоляване на стереотипите в обществото". Идеята е да се поощри цивилизованото отношение към етническия и верския друг - наш съсед, колега, непознат, тъй щото медиите ни да не звучат примитивно. Миналата година резултатите от изследване за враждебната реч в медиите не бяха никак добри. Било в заглавия, било в самите поднасяни истории се крие тенденциозното желание да уязвиш, обидиш, поставиш различния някак по-долу, да го представиш пред публиката така, че и той самият да не може да се познае.
Има няколко важни и печални извода около тази награда:
1. Българските медии нямат много ясно понятие що е толерантност, нищо че е обяснено в Етичния кодекс, подписан на помпозна церемония в "Шератон" преди няколко години. Или се правят че не знаят.
2. Печатът "удря електронните медии в земята" с примери на нетолерантност. Единици са вестниците, които показват и разкриват Другия и Различния с умерен тон, нормален словоред и неманипулиран разказ. Заглавия ще приложа най-отдолу.
3. Сред колегите-журналисти има доста расисти и мразещи Другостта/съжалявам за измислената дума, която напомня "заедност":) /
Като теглим чертата, се оказва, че на повечето журналисти тази тема хич не им е по силите, а малцина я пишат, говорят, снимат от всички възможни страни и без емоция. Има явна или скрита непоносимост към цигани, турци, негри, гейове... Това хич не ни прави чест като гилдия. Поставя ни на нивото на алкохолизирания продавач на семки на стадиона, който псува всеки с различно име от българско или с по-тъмен цвят на кожата, убеден е, че циганите трябва да живеят в гета, а турците - да си седят... на тютюна, че обратните са за затваряне, а китайците от Илиенци - трябва да бъдат върнати обратно в Китай.
Та, в тази сфера никак не е трудно да изработиш добри репортажи, ако имаш любопитството, желанието и познанието, така че картината да е достоверна и интересна за публиката. Да се разходиш тук-там, а не припалвайки цирага от цигара в офиса, да съчиняваш и преразказваш, и доукрасяваш случки, които деформират реалността и насаждат напрежение и побутват към зрителя или читателя дневната порция омраза.
А хора и истории за разказване - колкото щеш. Миналата година Бедров взе телевизионната награда за филма си "Родопите 2006" - питайте и него. За най-толерантна медиа бе определен "Капитал". Тази година награда за цялостна политика на медиа няма. Правете си изводите. Как медиите пригласят на политическите расисти и доколко са рефлекс на натрупана в обществото скрита омраза.
Накрая - малко примери:
"Самоков мрази най-много циганите, Дупница - турците", "Село в страх след ромски погром", "Ромите в Завет нямат вода, но мамят с интернет", "Роми и българи - на нож"...

2 коментара:

Георги Грънчаров каза...

Супер! Много се радвам, че отвори тема за това. Миналата година писах курсова работа - анализ върху това какво е отношението към циганите на страниците на свободно избран вестник. Избрах си "Монитор" и стана голяма веселба:)
В момента нямам време, но скоро ще се включа с коментар, защото темата е интересна, а тенденциозното поднасяне в медиите е нещо, което в никакъв случай не е специалитет само на България. Скоро :)

яна боянова каза...

E, ти си намерил точния вестник за дипломна работа:) Там има предостатъчно материал. Хайде, пиши по темата, понякога си мисля, че малко хора се интересуват от подобни въпроси...