05 декември, 2007

цивилизацията...

"Цивилизацията ми дойде в повече", каза днес по радиото, на запис, човек от Маджарово, захванал се с някакъв местен бизнес, по някакви далечни европроекти. Питаха го с учудване защо е там, с подтекста не му ли липсва "големият град"... Звучи толкова нормално да правиш онова, което искаш там, където искаш - независимо дали е на края на цивилизацията или насред нейните бушуващи градски лудости. Рядко се сещаме за уюта да си в мир с обкръжаващата среда. Дали в обезлюдяващо се село, където се вписваш с всички малки и големи условности, неудобства, познанства до болка. Или по анонимните тротоари на "по-голямото село", където ако припаднеш и чаша вода няма кой да ти подаде, но пък си в центъра на събитията и на главоболията:) Въпрос на усещане. Или на "разстояние" - колко надалеч можеш да погледнеш, без да се натъкнеш на човешки силуети, когато си "извън цивилизацията" и колко ти е нужна близостта им, на силуетите, хората, въпросите, напрежението, ежедневно?
Вчера си купих сандвич от "Макдоналдс", а не обичам "Макдоналдс". Просто "цивилизацията", умората, липсата на време, дъждът и куп други мотиви ме накараха да изям това странно и безвкусно хлебче. А детето на далечна роднина от Монтана свързваше идването си в София с "Макдоналдс". Голямото М като един от символите на "цивилизацията".
За три дни останах без интернет, защото го платих със закъснение и "цивилизацията" започна да ми липсва... Всички нейни залъгалки са около нас - технологии, медии, премиери на "Хари Потър" в полунощ. Затънали сме в "цивилизация" и отпадъците от нея до шия. А понякога толкова ми липсва яснотата, с която този човек простичко казва: "цивилизацията ми дойде в повече".

5 коментара:

K2 каза...

Голямото М - рисунка на каламбури... Алпинизъм, студ, самота, разединение, мъки, умора, терзания, бинтове, рани, разни, заразни... Илюзороно.
Ето защо не долюбвам толкоз цивилизацията. С годините наддава и става по-тежка... Но и бърза. Кога ли ще се спъне и търкули по склона на реалността?

П.П.: Хубав блог.

яна боянова каза...

Тя вече се е спънала...Ако кажем лицемерно, че не ни харесват многото предимства като топлата вода, ще е малко измислено. Но всеки иска "да се махне" от време на време, да не му звъни телефона, да срещне други лица с друго излъчване. А за планината и алпинизма - не знам, това е мистерия за мен - желанието насред ледниците и цялата бяла пустош да се катериш нанякъде...

Георги Грънчаров каза...

Ох, на мен това ми е доста остър въпрос. Буквално се задушавам в ада на столицата и страхотно ми липсва очарованието на мъничкия и сладък Ботевград. За момента водя някакъв паралелен живот - живуркам в София, а дойде ли петък, се събуждам с мисълта: "Хайде към Ботевград!", макар и не всеки петък. Там е друго, пак е цивилизация, но не такава гротескна и жестока като в София. И много пъти съм се питал има ли връщане назад и кое е по-доброто. Още нямам отговор. Времето ще покаже. Професията, дето съм си избрал, е малко непонятна за мащабите на Ботевград, но може би нещата ще се променят...

Ще видим:)

яна боянова каза...

В такива случаи винаги се сещам за американските фермери от филмите, с карираните ризи, каубойските шапки и малката им "вселена", побрана в централното кафене на близкия малък град или бензиностанция... и безкрайните ниви с царевица. Те имат всички удобства на цивилизацията и успяват да са достатъчно встрани от нея едновременно... Твоят двойнствен живот го разбирам, лошото е, че се налага заради някои професии да живееш там, където не ти харесва:)

GaN каза...

Аз пък си мисля, че сме просто в такъв етап от цивилизацията. Не можем да спрем прогреса, но можем да го подчиним на нашите желания.

Например до максимум 50 години ще имаме само електрически превозни средства, които са практически безшумни :) И т.н.

Според мен винаги ще има градове като София, с "прекалена цивилизация", градове с нещо средно и градове "по-близко до природата". Все още имаме право на избор.

Най-вероятно, ако се бяхме родили след на пример 1995г. нямаше да милеем толкова за живот по-далеч от цивилизацията :)