12 март, 2008

двама мъже на възраст

Общото между тях е, че са твърде скромни хора. Единият цял живот е рисувал, другият е танцувал, но е месил и хляб. Дванайсет години работил в петричкия хлебозавод още от откриването му. Казва се Христо или бай Ристо. Всички го знаят, защото и до днес, вече почти 50 години, вече като пенсионер, "за една бира и две кебапчета", занимава с народни танци любители. Играе от малък и така го запомнили - чакал на мегдана да се извие хоро и все там отивал.
Другият герой е художник. Приближава към мен с износен, раздърпан пуловер на петна. Рядката му бяла брада е прораснала, очите му са пъстри, но белезникаво помътнели от възрастта. Обича коняк. Разказва ми за изкуството на голото тяло, за рисунъка, колко е трудно да нарисуваш ръка и колко често онези, които не умеят, я покриват с дреха или нещо подобно...Казва се Георги. Бил е ученик на Илия Петров. Живял е на таван с външна тоалетна и е излизал навън с 30 стотинки в джоба. Чуди се как сега се купува всичко, което минава за изкуство. Например картина, "изработена" от засъхнали животински изпражнения. В неговите картини цветовете се движат. Сякаш като се стъмни, напускат рамката. Пророци, хайдути, изворът на белоногата, светци и царе, портрети.
Христо помни баща си, след като останали без майка. "Седи вечер умислен, а ръката му, подпъхната в балтона. За пари ще да е, няма за какво друго". И се хванал да меси хляб, да помага. Седнали сме на пейка в малка градинка, а до нас - бившата сграда "на партията". И тук е идвал по "творчески въпроси". Отказва да му взема дори кафе. Притеснява се и говори тихо. След жестока катастрофа е изгубил жена си. Две години бил зле физически. Но се върнал към танците, "в черна риза". Смята, че чалгата променя усета за музика.
Георги е атеист. Но рисува кръстове, защото всеки си носи кръста. Цитира Исус. И изненадващо признава, че в дома му музиката има превес над картините. Рисувал портрети на...., а той взел че за благодарност си откраднал единия. На тръгване ми заръчва да запомня: слушай внимателно досадните събеседници, за да усетиш кога да ги прекъснеш:)
И Христо, и Георги, не са образи от първите страници. Вероятно не се вълнуват от Будимир Куйович, САПАРД, дали президентът е ловил лисици или кой е с отрязани уши. Не пазаруват в лъскави магазини и не ги вълнува модното. Живеят така, както винаги са живели. Новите времена не са им изкривили представите и желанията. Не са ги променили. Колко от нас могат да го кажат?

2 коментара:

Александър Кръстев каза...

Къде ги намери?

яна боянова каза...

Има ги наоколо. Дори без да ги търсиш нарочно.