Визуални разкази за хора и места, оказали влияние върху живота им, пише в съобщението за изложбата. Толкова рядко имат думата. Обикновено са в кадър като участници в мрачна пиеса, преливаща от насилие и безнадеждност. В тази изложба са автори, опитват се да видят средата си отстрани. Дали за миг, само колкото трае щракването за снимката, забравят? Или ако забравят, няма да стане добра снимка?
Сигурно е много тъжно, обръщайки се назад, да видиш тези кадри и да знаеш, че това е твоето минало, че нямаш друго, че то е предопределило в голяма степен съдбата ти... Но сигурно трябва и да си смел, за да го затвориш в рамката на една снимка, така безпощадно разголваща спомените. За тази изложба тези бивши "деца от домовете" ще имат нужда от още малко смелост - нашата. Да усетим техните истории, а после - да ги отнесем с нас. Вероятно няма да са скъпи. Вероятно част от горчилката ще изчезне, заради споделеността с непознати.
Коментари
Публикуване на коментар