07 март, 2008

шипка - днешната, не онази

Шипка бе в представите ми от учебниците. Нямах образ за селище, повече връх, битки, опълченци, заглъхнало ехо от героизъм, който днес е малко или много музейно понятие. Приближавайки Шипка откъм Казанлък почти привечер, в сряда, когато времето съвсем се развали, видях първо златото върху куполите на храма "Рождество Христово" да свети върху сивата дреха на Балкана. Гледката е мистична.
Днес Шипка е тихо място. Два интернет-клуба, едно кафене "Аспровалта", наречено така заради местните-каракачани-преселници в Гърция, пустеещи сгради, заключена галерия с великолепни скулптури-миниатюри на Христо Песев и картини на Радка Владева. Не бях чувала за тях, но подобни места са за това - да откриеш нещо или някого. Един клуб на пенсионера, една тъжна Чирпанлиева къща-музей с битовите следи от историята на шипценци. Един местен и познат на много българи "Tom Jones" - Иван Караиванов - пял Синатра, Елвис, Том Джоунс и какво ли още не години наред в софийските хотели и по морето, сега накуцващ, със старомоден велосипед, на който закача бастуна си. Казват, че тук малки и големи са наясно с посоките и е рядко срещано някой да ти обясни нещо с ляво и дясно, използва се "на запад от..." или "... от източната страна на..."
В Шипка не кипи търговия. Автобусите за Казанлък са на половин час. Но вече работи втори хотел, чиито тераси гледат право към могилите Голяма Косматка и Оструша, където бяха открити някои от тракийските чудеса. Очакват още хотелски попълнения: туризмът изглежда единственият и най-логичен източник на доходи, защото "Долината на тракийските царе", както обича да я рекламира Казанлък, е по-близо до Шипка. "Търговците пред храма" продават всякакви розови еликсири и признават, че предприемчивият Китай прави дори "традиционните български розови продукти" и че те вече се продават и у нас. В ясно време се вижда язовир "Копринка", на чието дъно лежи древният град Севтополис.
Някога тук са се лекували миньори от цяла България, защото въздухът по думите на местни хора "не се диша, а се пие". Шипка е от онези места, в които нямаш нужда от интернет, телевизия, новини. Вярно, нямаш избор къде да пиеш кафе, но ако си стигнал до тук, можеш да застинеш за ден-два в безвремие, можеш да избягаш, да забравиш за мобилния телефон. А после - да потеглиш към околните десетина могили, прибрали в пазвите си както спомените за иманярите, така и оцелялото тракийско съвършенство.
Сега в Шипка чакат да се запролети, да дойде "Китов по къси гащи и коркова каска", а с него и туристическото оживление...

Няма коментари: