Бележки на Яна Боянова

В Пловдив - двойно убийство заради поставена пред чужда врата торба с боклук... Заслужава си отвъд битовата смърт, примесена с алкохол и да си "отидеш" заради това, че на съседа му е докривяло по дребен повод, да разгледаме мястото на "торбата с боклук" в българската народопсихология. Торбата с боклук е диагноза. Състояние на духа. Оставянето й пред входа на блока е ежедневен ритуал, без който много хора не могат да започнат деня си. А полета й от висок етаж към залинялата зелена площ около блока е друго неповторимо изживяване. Особено лятото, вечер, когато прозорците са отворени и малкото градски щурчета се чуват. Тогава песента им се прекъсва от шеметно летяща... ТОРБА С БОКЛУК. Винаги се случва по тъмно. Анонимната торба с боклук се приземява с трясък на метри от близките кофи. Но усилието да гледаш по-далеч от носа си не е за всеки. Затова и торбите с боклук влязоха в новините.

Утре блогърите ще пишат на зелени теми или за екология от най-микроскопичния й смисъл до най-глобалния. Юлиан Попов написа в аванс нещо хубаво за вътрешните дворове като пространство, което ни определя колко сме загрижени за света около нас. Хващайки се за дребните, почти незабележими жестове, с които цапаме, ще се опитам да се сетя колко елементарни неща можем да правим, за да стане по-чисто. Българинът е як пушач, ама наистина по всички статистики безобразен тютюнджия. Но най-лошото е, че изпушената цигарка отива на тротоара, в градинката, през прозореца на колата или през балкона, нали? Сетете се колко от вашите приятели и познати пушачи, културни хора-граждани на света, пътуващи и общуващи, си носят фаса до кошчето? Колко? Преди три-четири дни боядисах в зелено асансьорните врати на моя етаж - и отвътре, и отвън, че цветът им бе станал неопределим от мръсотия. На долния етаж са сини. Децата много им се радват. Познайте какво се случи на втория ден, като поизсъхна боята? Някой кре