26 август, 2007

умалително

Писателят Илия Троянов, който работи с няколко езика, ми сподели, че в нито един от тях не среща толкова умалителни в ежедневната реч, колкото в българския. Той идва тук веднъж годишно и въпреки това му прави впечатление, че делникът на българите е изпъстрен с умалителни. И като се замислих, май е вярно. Като започнем с "да пийнем по кафенце с нещо сладичко" гастрономическият речник на българите изобилства от умалителни: "биричка", "картофки със сиренце", малка минерална водичка, да хапнем "рибка". "Салатка и ракийка". Седим "на слънчице", пушим по "цигарка", а на някой му се ражда "бебче". Преди празник се отбиваме за "цветенце", а в църквата палим "свещичка". Гледаме някое симпатично "филмче", а за морето резервираме "малко хотелче". Паркираме по "малките улички", а като се затопли, на балкона изнасяме "пластмасови столчета". Като ни стегне шапката, ние жените си купуваме "парцалки" или някоя "поличка". Даваме на приятел "книжка". В магазина ни дават "торбичка", а на детето казваме "дай ръчичка".

Няма коментари: